Пн29 /05 /2017

Back Вие сте тук:Начало Документи Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии

Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии

 Документът, който предлагаме, заслужава специално внимание. Това е докладът на Джон Дугард, специален докладчик за състоянието на човешките права в окупираните през 1967 г. палестински територии
 
Резюме
 
През 2007 г. се навършват четиридесет години от окупирането на палестинските територии.


Задълженията на Израел като окупираща сила не са намалели вследствие на продължителния характер на окупацията.


Израел остава окупираща сила в Ивицата Газа въпреки претенцията му, че Ивицата Газа е „вражеска територия”. Това означава, че действията на Израел трябва да се оценяват според нормите на международното хуманитарно право и международното право за правата на човека. Според тези норми Израел е в сериозно нарушение на своите правни задължения. Колективното наказание на Ивицата Газа от Израел е изрично забранено от международното хуманитарно право и е довело до сериозна хуманитарна криза.
Състоянието на човешките права в Западния бряг се е влошило въпреки очакванията, че ще се подобри след отстраняването на „Хамас” от правителството в Западния бряг. Израелските селища се разрастват, строителството на стената продължава, а броят на контролно-пропускателните пунктове се увеличава. Военните операции и арестите са зачестили, 779 палестински затворници са освободени, но около 11 000 остават в израелските затвори.
Правото на самоопределение на палестинския народ е сериозно заплашено от разделението между Ивицата Газа и Западния бряг, настъпило  вследствие на завземането на властта в Ивицата Газа от „Хамас” през юни 2007 година. Международната общност трябва да положи всички усилия, за да бъде възстановено палестинското единство.

На 27 ноември по време на конференция в Анаполис бе поставено началото на нов мирен процес. Този процес трябва да се осъществи в нормативна рамка, която уважава международното право, международното хуманитарно право и човешките права. Важен елемент на тази рамка е консултативното мнение на Международния съд относно правните последствия от изграждането на стена в окупираните палестински територии и то не може да бъде пренебрегнато от участниците в инициирания в Анаполис мирен процес – израелските и палестинските власти, „квартетът” и Организацията на обединените нации. В качеството си на представител на Организацията на обединените нации, генералният секретар е длъжен да се убеди, че консултативното мнение, което представлява закона на Организацията на обединените нации, е уважавано от всички страни, включени в инициирания в Анаполис мирен процес.
Въведение
 
1. Специалният докладчик за състоянието на човешките права в окупираните през 1967 година палестински територии посети окупираната палестинска територия (ОПТ) в периода от 25 септември до 1 октомври 2007 година. През този отрязък от време той посети Ивицата Газа, Ерусалим, Рамала, Витлеем, Йерихон и Наблус, където се срещна с представители на неправителствени организации (НПО) – както палестински, така и израелски, агенции на Организацията на обединените нации, палестински длъжностни лица, представители на научните среди, бизнесмени и независими събеседници. Специалният докладчик прекара значително време на мястото на събитията, посещавайки заводи в Ивицата Газа, контролно-пропускателни пунктове, израелски селища, палестински села, засегнати от стената близо до Витлеем, Наблус и Калкилия, както и села и общности в долината на река Йордан.
 
І. КРИТИКА КЪМ СПЕЦИАЛНИЯ ДОКЛАДЧИК И НЕГОВИЯ МАНДАТ
 
2. Към специалния докладчик бяха отправени критики от заинтересованите страни  по ред причини. Първо, поради това, че докладите съдържат повторения. Второ, поради това, че не разглеждат въпроси, свързани с тероризма. Трето, поради това, че в тях не се разглеждат нарушенията на правата на човека, вършени от палестинците. Тези критики ще бъдат разгледани накратко в началото на настоящия доклад.
 
А. Повторения
 
3. Вярно е, че докладите за ОПТ следват сходен модел на изложение и разглеждат много сходни факти. Те отчитат нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, които са вършени систематично и последователно за период от много години, някои от които са извършени още преди 40 години в самото начало на окупацията. Десетилетия наред израелските селища, контролно-пропускателните пунктове, разрушенията на къщи, мъченията, затварянията на проходи и военните операции представляват отличителните черти на окупацията и поради тази причина те редовно фигурират в докладите. В докладите неизбежно и с право продължават да се отбелязват подобни факти, както се отбелязват и последствията от тях и честотата им в една променяща се действителност. Към тях се прибавят и нови нарушения на човешките права и хуманитарното право в момента на извършването им, например изграждането на стената (от 2003 година), звуковите удари, „плановите” убийства, използването на палестинци като „живи щитове” и хуманитарната криза, предизвикана от неизплащането на дължимите на палестинците данъчни постъпления. Казано накратко, докладите съдържат повторения, защото същите нарушения на човешките права и хуманитарното право продължават да се вършат в ОПТ.
 
Б. Тероризъм
 
4. Тероризмът е напаст, сериозно нарушение на човешките права и международното хуманитарно право. В докладите не се правят никакви опити за минимализиране на болката и страданията, който той причинява на жертвите, на техните семейства и на обществото като цяло. Палестинците са виновни, че тероризират невинно израелско цивилно население посредством самоубийствени атентати и ракети „Касам”. По аналогичен начин Израелските отбранителни сили (ИОС) са виновни, че тероризират невинното цивилно палестинско население, провеждайки военни операции, извършвайки „планови” убийства и нанасяйки звукови удари, без да правят разлика между военни цели и цивилни лица. Всички тези действия трябва да бъдат осъдени и са осъдени. Здравият разум обаче диктува, че е нужно да се прави разлика между актове на безразсъден терор, като например актове, извършени от „Ал-Кайда”, и актове извършени в хода на националноосвободителна война против колониализма, апартейда или военната окупация. Макар че подобни актове не могат да бъдат оправдани, те трябва да бъдат разбрани като болезнена, но неизбежна последица от колониализма, апартейда или окупацията. Историята е пълна с примери за насилствена съпротива срещу военна окупация – актове на терор. По време на Втората световна война много европейски страни оказват съпротива на немската окупация; Народната организация на Югозападна Африка (СУАПО) оказва съпротива срещу окупирането на Намибия от Южна Африка; еврейски групировки оказват съпротива срещу окупирането на Палестина от Великобритания – между другото, чрез взривяването през 1946 година на хотел „Цар Давид” и отнемането на множество човешки живота от групировка, ръководена от Менахем Бегин, който впоследствие става министър-председател на Израел. Актовете на терор срещу военна окупация трябва да бъдат разглеждани в техния исторически контекст. Затова трябва да бъдат положени всички усилия окупацията да бъде прекратена колкото е възможно по-бързо. Докато това не бъде направено, не може да бъде очакван мир и насилието ще продължава. В други ситуации, например в Намибия, мирът бе постигнат с прекратяването на окупацията, без да се поставя като предварително условие прекратяването на съпротивата. Израел не може да очаква съвършен мир и прекратяване на насилието като предварителни условия за прекратяване на окупацията.
 
5. Във връзка с тероризма трябва да бъде направен още един коментар. В настоящия международен климат е лесно дадена държава да оправдае своите репресивни мерки с това, че те са отговор на тероризма и да очаква благосклонно отношение. Израел в пълна степен експлоатира съществуващия международен страх от тероризма. Това обаче няма да доведе до разрешаването на палестинския проблем. Израел трябва да се залови с разрешаването на проблема с окупацията и нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право, които върши, а не да се осланя на тероризма като оправдание, с цел да се отвлече  вниманието и да се намери претекст за отказ да бъде отстранена първопричината за палестинското насилие – окупацията.
 
В. Нарушения на човешките права, вършени от палестинците
 
6. Мандатът на специалния докладчик се интересува от нарушения на човешките права и международното хуманитарно право, които са следствие от военна окупация. Макар че военната окупация се допуска от международното право, то не я поощрява и тя трябва своевременно да бъде прекратена. Следователно мандатът на специалния докладчик изисква от него да докладва за нарушения на човешките права,     извършени от окупиращата сила, а не от окупирания народ. По тази причина в този доклад, подобно на предишни доклади, няма да се разглеждат извършени от палестинците нарушения на човешките права на израелците. В доклада няма да бъде разгледан и конфликтът между „Фатах” и „Хамас” и породените от него нарушения на човешките права. Също така няма да се разгледа въпросът за спазването на човешките права от палестинската администрация в Западния бряг или от „Хамас” в Ивицата Газа. Специалният пратеник знае за продължаващите нарушения на човешките права, вършени от палестинци срещу палестинци и от палестинци срещу израелци. Той е дълбоко обезпокоен от подобни нарушения и ги осъжда. Въпреки това за тях няма място в този доклад, защото мандатът изисква докладът да бъде ограничен върху последствията от военната окупация на ОПТ от Израел.
 
 
ІІ. ОКУПАЦИЯТА НА  ПАЛЕСТИНСКИТЕ ТЕРИТОРИИ
 
7. Това, което отличава ситуацията в Палестина от други ситуации, в които се вършат нарушения на човешките права, е окупацията – окупация, която започва през 1967 година, преди 40 години, и която не показва никакви признаци, че скоро ще приключи. В Израел често има оплаквания, че критиката към неговата политика и действия твърде много се концентрира върху окупацията. Но окупацията е реалност, тя е причината за настоящия конфликт и тя е източникът на нарушенията на човешките права и международното хуманитарно право. Следователно, отново е необходимо този доклад да започне с коментари върху окупацията.
 
8. Израел осъществява военна окупация на ОПТ в продължение на 40 години и продължава да я осъществява. Това бе потвърдено от Международния съд в консултативното му мнение от 2004 година относно правните последствия от изграждането на стена в окупираните палестински територии, когато той постанови, че палестинските територии (включително Източен Ерусалим) „остават окупирани територии и Израел продължава да има статут на окупираща сила”. Вследствие на това, мнението на Международния съд е, че Конвенцията за защита на цивилното население по време на война (четвъртата Женевска конвенция) както и международните спогодби за гражданските и политическите права, и за икономическите, социалните и културните права важат за окупираната палестинска територия. Освен това задълженията на Израел не са намалели вследствие на продължителния характер на окупацията. Напротив, вследствие на това те са се увеличили. Понастоящем се твърди, че израелската окупация е станала незаконна вследствие на многочислените нарушения на международното право, които са извършени по време на окупацията. 
 
ІІІ. ОКУПАЦИЯТА НА ИВИЦАТА ГАЗА
 
9. В консултативното си мнение относно изграждането на стена в Западния бряг и Източен Ерусалим Международният съд не е бил помолен да се изкаже относно правовия статут на Ивицата Газа. Може би по тази причина той потвърждава  статута на окупация на окупираната палестинска територия само на Западния бряг и Източен Ерусалим. Евакуирането на израелските селища и изтеглянето на постоянното присъствие на ИОС от Ивицата Газа през 2005 година сега дава основания да се твърди, че Ивицата Газа вече не е окупирана територия.
10. Изглежда, че на 19 септември 2007 година Израел определи нов статут на Ивицата Газа, когато израелският кабинет по въпросите на безопасността обяви Ивицата Газа за „вражеска територия” – характеристика, която скоро след това бе одобрена от държавния секретар на Съединените щати. Макар че правните импликации, които Израел се опитва да прикрепи към този „статут” остават неясни, политическата цел на това заявление стана ясна веднага, а именно: ограничаването на доставките на гориво и електричество за Ивицата Газа.
11. Критерият за определяне на това дали според международното право една територия е окупирана е ефективният контрол върху нея, а не постоянното физическо присъствие на въоръжените сили на окупиращата страна в дадената територия. Съдейки по този критерий става ясно, че Израел остава окупиращата страна, тъй като технологичният напредък прави възможно Израел да упражнява контрол над населението на Ивицата Газа без постоянно военно присъствие. За упражнявания от Израел ефективен контрол свидетелстват следните няколко фактора:
а) съществен контрол над шестте погранични контролно-пропускателни пункта в Ивицата Газа: контролно-пропускателният пункт „Ерец” е напълно затворен за палестинци, които искат да отидат в Израел или Западния бряг. Контролно-пропускателният пункт „Рафах” между Египет и Ивицата Газа, който функционира в съответствие със сключеното между Израел и Палестинската администрация на 15 ноември 2005 година Споразумение за придвижване и достъп (с посредничеството на Съединените щати, Европейския съюз и пратеника на международната общност за израелското изтегляне от Ивицата Газа) е затварян от Израел за продължителни периоди от време след юни 2006 година. Основният контролно-пропускателен пункт за стоки в Карни се намира под стриктен израелски контрол, а от юни 2006 година и този пункт е затворен през по-голямата част от времето, което води до катастрофални последствия за палестинската икономика;
б) контрол посредством военни операции, ракетни нападения и звукови удари: някои участъци в Ивицата Газа са обявени за забранени зони, в които местните ще бъдат застреляни ако навлязат в тях;
в) пълен контрол над въздушното пространство и териториалните води на Ивицата Газа;
г) контрол върху регистъра за отчет на палестинското население: решението за това кой е „палестинец” и кой е жител на Ивицата Газа и Западния бряг се взима от израелската армия. Дори когато контролно-пропускателния пункт „Рафах” е отворен, само притежатели на палестински лични карти могат да влязат в Ивицата Газа през него; следователно контролът върху регистъра за отчет на палестинското население представлява контрол и над това кой може и кой не може да влезе или излезе от Ивицата Газа. С малки изключения, след 2000 година Израел не позволява внасянето на допълнения в регистъра за отчет на палестинското население.
Фактът, че Ивицата Газа остава окупирана територия означава, че действията на Израел спрямо Ивицата Газа трябва да бъдат преценявани според нормите на международното хуманитарно право.
 
ІV. ДЕЙСТВИЯТА НА ИЗРАЕЛ СРЕЩУ ИВИЦАТА ГАЗА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЯХ
 
12. След изтеглянето на израелските заселници и ИОС през 2005 година Израел предприема редица действия срещу Ивицата Газа.
 
А. Военни действия
 
13. През 2006 г.  ИОС редовно провеждаха операции в Ивицата Газа; през 2007 година в Ивицата Газа бяха убити 290 палестинци. Поне една трета от убитите палестинци са били цивилни. На 26 септември, денят, в който специалният докладчик посети Ивицата Газа, 12 палестински бойци бяха убити от ракети на ИОС. След конференцията в Анаполис от 27 ноември 2007 година бяха убити повече от 70 палестинци, като 8 от тях бяха убити по време на мащабна военна операция в южната част на Ивицата Газа, в деня преди първия етап от преговорите между израелците и палестинците след конференцията в Анаполис. В три отделни въздушни удара, проведени на 18 декември, бяха убити още 13 палестинци. Честотата на „плановите” убийства повдига въпроса дали ИОС действат в допустимите рамки за такива действия, установени от Върховния съд на Израел в неговото постановление от 2006 година за „плановите” убийства, или ИОС извършват „планови” убийства, пренебрегвайки собствените си закони наред с международното право?
 
14. През последните две години от израелските сили за сигурност в Ивицата Газа са убити 668 палестинци. Повече от половината от тях – 359 души – не са участвали във военни действия в момента, в който са били убити. 126 от убитите са били малолетни; 361 са били убити от ракети, изстреляни от хеликоптер, и 28 от тях са станали жертви на „плановите” убийства. В същия този период палестинците изстрелват около 2 800 ракети „Касам” и минохвъргачни снаряди към Израел от Ивицата Газа. Четирима израелски цивилни лица са били убити от ракети „Касам” и стотици са били ранени. Четирима членове на израелските сили за сигурност са били убити по време на нападения от територията на Ивицата Газа .
 
Б. Затварянето на пограничните контролно-пропускателни пунктове
 
15. Всички погранични контролно-пропускателни пунктове за влизане в Ивицата Газа или за излизане от нея са контролирани от Израел. Главни такива пунктове са „Рафах”, през който жителите на Ивицата Газа могат да преминат в Египет, и „Карни”, който е търговски контролно-пропускателен пункт за внос и износ на стоки. За тези пунктове важи Споразумението за придвижване и достъп, което предвижда жителите на Ивицата Газа да имат право да пътуват свободно до Египет през пункта „Рафах”, както предвижда и значително нарастване на броя на камионите със стока за износ през „Карни”. От 25 юни 2006 година, след отвличането на ефрейтор Шалит и особено след средата на месец юни 2007 година като резултат от завземането на властта в Ивицата Газа от „Хамас”, пунктът „Рафах” е затворен. От средата на юни и началото на август 2007 година около 6 000 палестинци, останали от египетската страна на границата, са в състояние на безизходица, без подходящ подслон или битови удобства и без право да се завърнат по домовете си. Повече от 30 души са починали, докато са чакали отварянето на пункта. През изминалите 18 месеца, особено след средата на месец юни 2007 година, и контролно-пропускателният пункт „Карни” бе затварян за дълги периоди от време. Понастоящем за внасянето на стоки се използват пунктовете в Карем Шалом и Суфа, но количеството на камионите, доставящи стоки в Ивицата Газа намалява с тревожни темпове – от 253 на ден през април 2007 година до 74 на ден през ноември. Положението става още по-лошо, тъй като най-вероятно се планира пунктът в Суфа да бъде затворен – въпреки че на 20 ноември израелското правителство реши да позволи износа на цветя и ягоди от Ивицата Газа към Европа през пункта в Суфа. „Ерец”, който преди това се използваше като пункт, през който бяха пропускани лица, нуждаещи се от медицинска помощ в Израел, също като цяло бе затворен за тези цели. От друга страна, през декември 2007 година Израел разреши на няколкостотин палестинци, които живеят в чужбина, да напуснат Ивицата Газа през Израел.
 
 
В. Намаляването на доставките на гориво и електричество
 
16. На 19 септември 2007 г. Израел обяви Ивицата Газа за вражеска територия и съобщи, че в резултат на това ще намали доставките на гориво и електричество за нея. Десет израелски и палестински НПО отправиха иск към израелския Висш съд за спиране на ограничаването на доставките на гориво и електричество с довода, че това представлява колективно наказание и ще причини мащабна хуманитарна вреда, но Висшият съд на Израел подкрепи държавния план за намаляване на доставките на гориво към Ивицата Газа. По данни на Палестинския център за човешки права, след приемането на решението от 25 октомври 2007 година за прекратяване на доставките на гориво, те са съкратени с повече от 50%.
 
Г. Преустановяване на работата на банковите институции
 
17. След провъзгласяването на Ивицата Газа за вражеска територия единствените две израелски комерсиални банки свързани с финансови институции в Ивицата Газа, банка „Хапоалим” и „Дискаунт банк”, обявиха, че ще прекратят отношенията си с Ивицата Газа. Това означава отказ от приемане на чекове, постъпващи от банки в Ивицата Газа и прекратяването на паричните преводи в брой между израелските банки и банките в Ивицата Газа. На този етап все още не са известни всичките последствия от това решение, но тъй като съгласно споразуменията от Осло израелският шекел е официалната парична единица в ОПТ и трябва да бъде доставян от Израел, е напълно вероятно това да предизвика хаос в паричната система в Ивицата Газа.
 
Д. Хуманитарната криза в Ивицата Газа
 
18. Редовно провежданите военни операции, затварянето на пограничните контролно-пропускателни пунктове, съкращаването на доставките на гориво и заплахата за банковата система породиха хуманитарна криза, която се отразява по следния начин на живота на населението на Ивицата Газа:
 
1. Храната
 
19. Над 80% от населението на Ивицата Газа зависи от хранителна помощ, предоставяна от Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и Световната програма по прехраната (СПП). Хранителната помощ е под формата на брашно, ориз, захар, слънчогледово олио, мляко на прах и леща. Плодовете и зеленчуците, които са необходими за допълването на тези основни дажби, отсъстват, понеже фермерите нямат пари за прибирането и пласирането на пазара на своята продукция. Малцина могат да си позволят месо, а вследствие на израелската забрана за риболов е практически невъзможно да се намери риба. Макар че внасянето на най-необходимите хуманитарни хранителни доставки е разрешено, понастоящем те задоволяват само 41% от потребността от внос на хранителни стоки в Ивицата Газа.
 
2. Безработицата и бедността
 
20. Затварянето на контролно-пропускателните пунктове не позволява на фермерите и производителите от Ивицата Газа да изнасят своята стока към пазари извън Ивицата Газа. Също така това не позволява и доставянето на материали в Ивицата Газа, като това довежда до прекратяване на повечето строителни дейности и затварянето на фабрики. На 26 септември специалният докладчик посети индустриалната зона в Карни и разгледа фабрики, които са били затворени вследствие на недостиг на вносни материали и забраната за износ на стоки. Собствениците на фабриките са държани отговорни от израелските купувачи за недоставените поради затварянето на пунктовете стоки. Фермерите са без приходи, а около 65 000 работници от фабриките са безработни. По данни на Палестинската индустриална федерация, 95% от индустриалните дейности са преустановени вследствие на наложените ограничения. Рибарите също са безработни поради израелската забрана на риболова по крайбрежието на Ивицата Газа. На 9 юли 2007 година Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток обяви, че е преустановила всичките си строителни проекти в Ивицата Газа, тъй като са свършили строителните й материали – например няма цимент. Това се отразява на 121 000 работни места, заемани от лица строящи нови училища, къщи, водопроводни съоръжения и здравни центрове. В много случаи работещите в публичния сектор остават без заплати. Общинските чиновници в град Газа са без заплати от март 2007 година. В резултат от това, през ноември службите за събиране на отпадъци предприемат стачни действия, създавайки по този начин сериозна заплаха за здравето на населението.
 
21. Бедността в Ивицата Газа е широко разпространена. Над 80% от населението живее под официалната граница на бедността.
 
3. Здравеопазването
 
22. В медицинските учреждения има недостиг на педиатрични антибиотици, а 91 ключови лекарства вече не са в наличност. Преди на тежко болни пациенти се позволяваше да напуснат Ивицата Газа през контролно-пропускателните пунктове „Рафах” и „Ерец”, за да получат лечение в Израел, Западния бряг, Египет, Йордания и други страни. В момента „Рафах” е напълно затворен, а израелските власти отказват да пропуснат през „Ерец” всички освен „най-тежките и неотложни случаи”. Положението се влоши още повече след обявяването на Ивицата Газа за вражеска територия. Световната здравна организация съобщава, че ако в периода от януари до май 2007 година са били предоставени разрешителни за лечение на 89.4% от поискалите разрешително, то през октомври 2007 били предоставени разрешителни само на 77.1% от поискалите. В резултат на това се наблюдава драстично увеличение в броя на пациентите, които са починали вследствие на наложените ограничения: по данни на израелската НПО „Лекари за човешки права” след юни 2007 година са починали 44 души вследствие на отказ или отлагане на достъп до медицинска помощ от страна на израелските власти, като само през ноември починалите са 13.
 
 
В 16:00 часа на 18 октомври Махмуд Абу Таха, 21 годишен пациент, страдащ от рак на стомаха, пристигнал в „Ерец” с линейка на палестинското отделение за интензивно лечение, придружаван от баща си. Даването на разрешително на пациента да премине се проточило два часа и половина, след което ИОС накарали бащата да премине от израелската страна на „Ерец”. Неговият син, пациентът, бил накаран да премине с помощно приспособление за ходене, а не с линейката. След като достигнал до края на дългия 500 метра тунел, на пациента му било отказано да премине, а баща му бил арестуван от ИОС и задържан за девет дни. На 28 октомври било постигнато второ споразумение за пациента и той бил приет в израелска болница, където починал през същата нощ. През ноември болниците в Ивицата Газа не можеха да извършват операции, вследствие на наложените от Израел ограничения върху вноса на диазотен оксид, който се използва като упоително средство.
 
 
4. Образованието
 
23. По данни на UNRWA, децата от Ивицата Газа, които се обучават в училищата на UNRWA, изостават от децата в други бежански лагери вследствие на наложената от Израел блокада и военните насилствени действия. На учениците не се дава възможност да учат в чужбина. През ноември бе отказано разрешение за учение в чужбина на 670 учащи, включително и на шестима фулбрайтови стипендианти.
 
5. Горивото, електричеството и водата
 
24. Основно за снабдяването си с гориво и електричество Ивицата Газа зависи от Израел. В резултат от разрушената от Израел през 2006 година главна електроцентрала в Ивицата Газа и нанесените след това повреди върху електрически трансформатори има чести прекъсвания на електрозахранването. (Например на 14 ноември ИОС поразиха електрически трансформатор в Бейт Ханун, което лиши от електричество 5 000 души в този район.) Това оказва въздействие и върху водоснабдяването -  няма достатъчно количество енергия за водните помпи. В резултат от това 210 000 души имат достъп до питейна вода в течение на 1-2 часа на ден. Канализацията също е проблем: пречиствателните станции за питейна вода се нуждаят от части за ремонт, но вносът на материали като метални тръби и заваряващи машини е забранен от Израел с довода, че те могат да бъдат използвани за направата на ракети. Понастоящем съществува реална заплаха от преливане на пречиствателните станции. Прекратяването на доставките на гориво и електричество ще влоши силно вече опасната ситуация. То ще изложи на риск функционирането на болници, службите за водоснабдяване и канализация, а също така ще лиши жителите на Ивицата Газа от електроенергията необходима за работата на хладилниците и другите домашни електроуреди. Очаква се настъпването на хуманитарна катастрофа, ако Израел продължи да намалява доставките на гориво и изпълни своята заплаха за намаляване на доставките на електроенергия.
 
 
Е. Правни последствия от действията на Израел
 
25. До голяма степен Израел оправдава своите нападения и военни операции като защитни мерки, насочени за предотвратяване на изстрелването на ракети „Касам” срещу Израел, арестуването или убиването на заподозрени палестински бойци или разрушаването на тунели. Ясно е, че изстрелването на ракети към Израел от палестински бойци без конкретна военна цел, което е довело до убиването и раняването на израелски граждани, не може да бъде извинено и представлява военно престъпление. Въпреки това изникват сериозни въпроси, свързани с пропорционалността на израелския военен отговор и неспособността на Израел да направи разлика между военни и цивилни цели. Доста правдоподобно е да се каже, че Израел нарушава главните основополагащи норми на международното хуманитарно право, като това представлява военни престъпления по смисъла на член 147 от четвъртата Женевска конвенция и член 85 от Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 година отнасящи се за защитата на жертвите на международните въоръжени конфликти (Допълнителен протокол І). Към тези престъпления спадат преките нападения на цивилни лица и невоенни обекти и нападения, при които не се прави разлика между военни цели и цивилно население и невоенни обекти (членове 48, 51 (4) и 52 (1) от Протокол І); прекалената употреба на сила, произтичаща от диспропорционалните нападения срещу цивилното население и невоенни обекти (членове 51 (4) и 51 (5) от Протокол І); разпространяването на терора сред цивилното население ( член 33 от четвъртата Женевска конвенция и член 51 (2) от Протокол І).
 
26. Блокадата на Израел над Ивицата Газа нарушава редица задължения както към зачитането на човешките права, така и към хуманитарното право. Сериозно са пренебрегнати клаузите на Международния пакт за икономически, социални и културни права, които гласят, че „всяко лице и семейството му има правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище”, както има право и да бъде защитено от глад и да има достъп до храна (член 11), а също така има право и на здравословен живот. Преди всичко, правителството на Израел нарушава забраната за налагане на колективно наказание на окупиран народ, която се съдържа в член 33 от четвъртата Женевска конвенция. Поголовното и прекомерно прилагане на сила срещу цивилното население и невоенни обекти, разрушаването на електрически и водоснабдителни съоръжения, бомбардирането на обществени сгради, ограниченията на свободата на придвижване, затварянето на контролно-пропускателните пунктове и последиците от тези действия върху здравето, храната, семейния живот и психологическото състояние на палестинския народ представлява груба форма на колективно наказание. 
27. Ивицата Газа не може да бъде причислена към останалите нормални страни, върху които други държави биха могли свободно да наложат икономически санкции с намерението да предизвикат хуманитарна криза или в името на самоотбраната да предприемат диспропорционални военни действия, които застрашават цивилното население. Тя представлява окупирана територия от благосъстоянието на която всички държави имат интерес и за чието благополучие всички държави са длъжни да оказват съдействие. Според консултативното мнение на Международния съд всички държави участнички в четвъртата Женевска конвенция са длъжни да „следят дали Израел съблюдава нормите на международното хуманитарно право така, както са заложени в тази Конвенция”. Израел е нарушил задължения от erga omnes характер, които предизвикват тревога във всичките държави и които всички държави са длъжни да прекратят. На първо място в качеството си на страната окупатор Израел е длъжен да прекрати нарушенията си на международното хуманитарно право. Също така и другите държави, които взимат участие в блокадата над Ивицата Газа, нарушават международното хуманитарно право и са длъжни да прекратят своите незаконни действия.
 
V. СЪСТОЯННИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА В ЗАПАДНИЯ БРЯГ И ЕРУСАЛИМ
 
28. Мнозина се надяваха, че състоянието на човешките права в Западния бряг ще се подобри след изключването на „Хамас” от правителството на Западния бряг. Първоначално това сигнализира за ново сближаване между Израел и временното правителство на президента Абас и министър-председателя Салям Фаяд. Израел направи няколко жеста, с които да изрази сближаването, например като пусна на свобода 779 затворници (предимно от „Фатах”), изплати някои от дължимите на Палестинската администрация данъчни постъпления, облекчи ограниченията за пътуване в долината на река Йордан, амнистира 178 бойци на „Фатах”, които бяха издирвани от Израел и предостави обещаните разрешителни за жителство в Западния бряг на 3 500 палестинци. За съжаление, Израел не предприе никакви стъпки за премахване на инфраструктурата на окупацията. Напротив, той запази и продължи да разширява тези дейности, които най-сериозно нарушават човешките права – военните операции, заселническата дейност, изграждането на разделителната стена, ограниченията в свободата на придвижване, юдеизирането на Ерусалим и разрушаването на къщи.
 
 
А. Военните операции
 
29. След юни 2007 година военните операции в Западния бряг зачестиха. Например, през ноември ИОС проведоха 786 рейда в Западния бряг, вследствие на които бе убит един палестинец, 67 бяха ранени, а 398 бяха арестувани ; бе разрушена обществена и частна собственост; наложени бяха полицейски часове; неизвестен брой невинни цивилни лица бяха тероризирани от въоръжени войници и кучета. Най-засегнат от това бе град Наблус: на 17 октомври ИОС навлязоха в град Наблус и изстреляха танкови снаряди, убивайки един възрастен цивилен гражданин и един въоръжен индивид и ранявайки 14 цивилни лица, сред които 2 деца и един журналист. ИОС често не успява да направи ясна разлика между военни цели и цивилни лица. Както и в случая с Газа (виж параграф 25) тези действия нарушават нормите на международното хуманитарно право (членове 48, 51 (4) и 52 (1) от Допълнителния протокол І). 
 
Б. Израелските селища и заселниците
30. В Западния бряг и Източен Ерусалим има 149 израелски селища. Въпреки обещанията на Израел, че ще замрази разрастването на заселническата дейност, броят на заселниците се е увеличил със 63% от 1993 година до сега и сегашният им брой е 460 000. Понастоящем се води нова строителна дейност в 88 селища, а средните темпове на разрастване на селищата са с 4.5%, докато във вътрешността на Израел темповете на растеж са с 1.5%. В допълнение на това има 105 израелски „предни постове”, тоест неофициални структури, които служат като прелюдия към построяването на нови селища и са „неразрешени”, но въпреки това все още се финансират от правителствени министерства. Въпреки поетият ангажимент от Израел за разрушаването на всички „предни постове”, които са построени след 2001 година, не са предприети никакви подобни мерки спрямо въпросните 51 такива „предни постове”. Повече от 38% от територията на Западния бряг е заета от израелски селища, „предни постове”, военни зони и израелски природни резервати, в които достъпът на палестинци е забранен. Междуселищни пътища свързват селищата едно с друго и с Израел. До голяма степен тези пътища са затворени за палестинските превозни средства. (Следователно Израел е въвел система на „пътен апартейд”, която не е била позната по време на апартейда в Южна Африка.)
 
31. В изказване пред Третата комисия от октомври 2007 година израелският делегат г-жа Ади Шонман заяви, че специалният докладчик не е посочил, че израелската НПО „Мир сега” се е отрекла от свой доклад от октомври 2006 година, в който се говори за това, че почти 40% от заеманата от израелските селища земя в Западния бряг е палестинска частна собственост. Специалният докладчик се свърза с организацията „Мир сега”, която посочи, че въпреки че е направила някои корекции в своя доклад в отговор на възражения от страна на израелското правителство, тя не се е отрекла от извода на доклада, че 40% от заеманата от израелските селища земя е палестинска частна собственост.
32. Според международното право израелските селища са незаконни, тъй като те нарушават член 49, параграф 6 от четвъртата Женевска конвенция. Незаконният им характер бе потвърден от Международния съд в консултативното му мнение относно изграждането на стената, от Висшите договарящи се страни на четвърта Женевска конвенция в публикувана през 2001 година декларация, и от Съвета за сигурност и Общото събрание на ООН. Освен това израелските селища представляват форма на колониализъм, което противоречи на международното право.
33. За пренебрежителното отношение на Израел към международното право и мнение личи от скорошните решения на израелското правителство. Първо, малко след конференцията в Анаполис, през декември, израелското правителство обяви планове за построяването на 307 нови жилища в селището Хар Хома. Второ, през октомври израелското правителство обяви, че ще пристъпи към осъществяването на плановете за развитие на „Е1” – запланувано изграждане на ново селище в близост до Маале Адумим, което ще се състои от 3 500 жилища, 10 хотела и индустриален парк и в което ще се настанят 14 500 заселници. До момента Израел е построил полицейски участък в „Е1” (който на 25 септември бе посетен от специалния докладчик), но е възпрепятстван да продължи с осъществяването на своите планове за изграждането на „Е1” от наличието на главния път от Източен Ерусалим към Йерихон, който се използва от палестинци. Израел конфискува палестинска земя в Абу Дис, Сауарех, Наби Муса и Ал-Хан Ал-Ахмар, за да може да построи алтернативен път за палестинците към Йерихон, което ще доведе до освобождаване на нужното пространство за „Е1”. Този път е част от по-широкия план на Израел за замяна на териториалната цялост с „транспортна цялост” посредством изкуственото свързване на населените с палестинци центрове чрез сложна мрежа от алтернативни пътища и тунели и създаването на отделни пътни мрежи в Западния бряг – една за палестинците и една за израелските заселници. 
 
В. Контролно-пропускателните пунктове, блокпостовете и пропуските като фактори, възпрепятстващи свободата на движение
 
34. Контролно-пропускателните пунктове и блокпостовете сериозно ограничават свободата на придвижване на палестинците в Западния бряг и водят до катастрофални последствия както за личния им живот, така и за икономиката. Има 561 такива препятствия пред свободата на придвижване – 80 постоянни контролно-пропускателни пункта и около 476 заключени портали, земни насипи, бетонни блокове и ровове. В допълнение на това ежегодно израелските военни патрули поставят хиляди временни контролно-пропускателни пунктове, известни като „мобилни пунктове”, из цялата територия на Западния бряг за неопределен период от време – от половин час до няколко часа. През ноември 2007 година бяха поставени 429 мобилни пунктове. 
35. Палестинците са подложени на множество забрани за придвижване и на необходимостта от пропуски за пътуване в границите на Западния бряг и Източен Ерусалим. Контролно-пропускателните пунктове се грижат за съблюдаването на пропускателния режим. Тези ограничения нарушават член 12 от Международния пакт за гражданските и политическите права, който, според консултативното мнение на Международния съд за изграждането на стената, Израел е длъжен да съблюдава в ОПТ. Доводът на Израел, че тези ограничения са оправдани като мерки за сигурност, трудно може да бъде приет. Много от контролно-пропускателните пунктове и блокпостовете са далеч от границата на Израел, която за всеки случай е защитена и от стената. По-правдоподобно обяснение може да бъде намерено в нуждата да се търси удобството на заселниците, да се улеснява придвижването на заселниците в границите на Западния бряг и да бъдат демонстрирани на палестинския народ силата и присъствието на окупационната сила. По данни на публикуван във вестник „Йедиот Ахронот” доклад, една четвърт от войниците на ИОС, които са служили на блокпостове в Западния бряг, съобщават, че са станали свидетели или са взели участие в малтретирането на палестински граждани. Пропускателните-пунктове служат за унижаване на палестинците и за да създават у тях чувството на дълбока омраза спрямо Израел. В този смисъл те напомнят на „пропускателните закони” по време на апартейда в Южна Африка, които са изисквали от чернокожите граждани на Южна Африка да показват разрешителни за пътуване или отсядане където и да било в Южна Африка. Тези закони предизвиквали повсеместно чувство на унижение и гняв и били причината за чести протестни действия. За Израел би било полезно да се поучи от опита на Южна Африка. Налаганите от Израел ограничения върху свободата на придвижване по-скоро създават състояние на несигурност, вместо да спомагат за гарантирането на сигурността.
 
Г. Стената
 
36. Стената, която Израел продължава да изгражда най-вече върху палестинска територия, е очевидно незаконна. В своето консултативно мнение относно изграждането на стената Международният съд постанови, че тя противоречи на международното право и че Израел е длъжен да преустанови изграждането на стената и да разруши вече построените участъци. Израел се отказа от поддържаното от него становище, че стената е само мярка за сигурност и сега твърди, че една от причините за изграждането на стената е да бъдат включени селища в границите на Израел. За това свидетелства фактът, че 83% от заселническото население на Западния бряг и 69 израелски селища са обградени от стената.
37. Заплануваната дължина на стената е 721 километра. До момента са завършени 59% от стената, а 200 километра от нея са построени след издаденото от Международния съд консултативно мнение, според което стената е незаконна. Когато стената бъде завършена, около 60 000 палестинци от Западния бряг, живеещи в 42 села и градове ще живеят в затворената зона между стената и Зелената линия. Площта на тази зона ще представлява 10.2% от палестинската територия в Западния бряг. Въпреки това има предположения, че линията на изграждане на стената ще бъде ревизирана, така че да обхване още палестински територии в югоизточната част на Западния бряг в близост до Мъртво море. Ако този план бъде осъществен около 13% от палестинската територия ще бъдат обкръжени от стената. В затворената зона се намират много ценни водни ресурси и най-плодовитите земеделски земи на Западния бряг.
38. Изграждането на стената води до сериозни последствия от хуманитарен характер за палестинците, които живеят в затворената зона. Отрязан е достъпът им до месторабота, училища, университети и специализирана медицинска помощ, а социалният им живот е сериозно фрагментиран. Освен това те нямат 24-часов достъп до спешна медицинска помощ. На повече от 100 човека, живеещи в затворената зона им е било отказано издаването на пропуск за напускане на зоната. Палестинците, които живеят от източната страна на стената, но чиято земя се намира в затворената зона, са изправени пред сериозни икономически трудности, тъй като без пропуск не могат да обработват земята си или да извеждат на паша своя добитък. Да се получи пропуск не е лесно, а бюрократичните процедури за получаването на пропуск са унизителни и обструкционистки. По данни на Бюрото за координация на хуманитарните въпроси (БКХВ), в наши дни само 18% от хората, обработвали земя в забранената зона преди построяването на стената, получават пропуски за достъп в затворената зона. Порядъкът на отваряне и затваряне на порталите, през които се отива в затворената зона, е доста ограничителен: през 2007 година БКХВ проведе проучване сред 67 палестински общности, разположени в близост до стената, в резултат на което бе установено, че само 19 от общо 67 портала в стената са били отворени за палестинците през цялата година. За да се отежнят нещата още повече, палестинците, които влизат в затворената зона, или излизат от нея, често са подложени на малтретиране и унижения от стоящите на порталите ИОС. Трудностите, които изпитват палестинците, живеещи в затворената зона и в близост до стената, вече са довели до преместването на около 15 000 души.
39. Съдбата на село Джайюс, което бе посетено от специалния докладчик на 30 септември 2007 година, свидетелства за трудностите, пред които са изправени общностите, живеещи в близост до стената, но в Западния бряг. 3 200-те жители на Джайюс са разделени от своите обработваеми земи от стената; 68% от обработваемата земя на селото и източниците за напояването й се намират в затворената зона между стената и Зелената линия и не са достъпни за хората без пропуск. В затворената зона се намират множество парници, в които се отглеждат домати, краставици и чушки, които се нуждаят от ежедневно напояване. Само на около 40% от жителите на Джайюс са им издадени разрешителни за достъп до техните обработваеми земи, а порталите се отварят за по няколко часа и по произволен начин. През август 2004 година, една година след построяването на стената, местното земеделско производство спадна от 7 до 4 милиона килограма плодове и зеленчуци. През последните три години ситуацията се влоши още повече.
40. Участъкът от стената, намиращ се в Ерусалимския регион, е с дължина 168 километра. Само 5 километра от завършената му дължина лежат на Зелената линия. Пътят на стената навлиза дълбоко в Западния бряг, за да обгради селищата в Маале Адумим. В същото време много палестински села, които в момента се намират в региона на Ерусалим, се оказват извън стената и по този начин са разделени от Ерусалим. В някои такива места, като Абу Дис, стената преминава през палестинските общности и разделя едни от други семейства и съседи. Около 25% от 253 000-те палестинци, които живеят в Източен Ерусалим, са отрязани от града посредством стената. Това означава, че те могат да влизат в Ерусалим само през контролно-пропускателни постове, което затруднява достъпа им до болници, училища, университети и места за религиозно преклонение – в частност до джамията „Ал-Акса” и храм „Свето Възкресение Господне” (Храм Гроб Господен). 
 
Д. Разрушаването на къщи
 
41. Разрушаването на къщи се превърна в обичайна черта на израелската окупация над ОПТ. За тези разрушения се представят различни основания: военна необходимост, наказание или липсата на разрешително за строеж. Макар че ИОС твърдят, че са преустановили наказателните разрушавания на къщи, все още има случаи на такива разрушения. На 29 август 2007 година ИОС разрушиха седем жилищни единици в квартал „Накар” в Калкилия, в които живееха 48 души (включително 17 деца), с довода, че там са живеели членове на военното крило на „Хамас”. Често къщи биват разрушавани по „административни” причини с довода, че липсва разрешително за построяване, което Израел защитава като нормална част от градоустройственото планиране. Както законът, така и фактите обаче показват, че къщите не се разрушават в хода на „нормални” операции по градоустройствено планиране, а се разрушават по дискриминационен начин, за да се демонстрира силата на окупатора над окупирания. 
42. Както в Източен Ерусалим, така и в тази част от Западния бряг, която е категоризирана като „Зона С” (60% от Западния бряг, в която влизат села и предградия), къщи и постройки не могат да бъдат строени без разрешително. Бюрократичните процедури за получаването на разрешителни са тромави и на практика рядко биват издавани разрешителни. В резултат на това често палестинците са принудени да строят домовете си, без да имат разрешителни. В Източен Ерусалим разрушаванията на къщи се практикуват по дискриминационен начин: арабски домове биват разрушавани, а еврейски - не. В „Зона С” ИОС са разрушили или са насрочили за разрушаване къщи, училища, клиники и джамии с довода, че нямат разрешително за построяване. Между май 2005 година и май 2007 година ИОС разрушават 354 постройки в „Зона С”. Постройките на много бедуински общности са били разрушени. През септември 2007 година специалният докладчик посети Ал-Хадидия в долината на река Йордан, където ИОС са разрушили постройките на една бедуинска общност от около 200 семейства и 6 000 души, които живеят в близост до еврейското селище Рой. Това напомня за разрушаванията на села на чернокожото население в Южна Африка по време на апартейда (които са били наричани „черни петна”) и които са били построени твърде близо до белите жители. Член 53 от четвъртата Женевска конвенция забранява разрушаването на частна собственост „освен в случаите, когато разрушаването е счетено за абсолютната необходимост за провеждането на военните операции”. По мнението на Израелския информационен център за човешките права в окупираните територии „Бецелем”, разрушаването на къщите в квартал „Накар” в Калкилия не отговаря на тези критерии. Разрушаването на къщи поради административни причини също не може да бъде оправдано. Както Източен Ерусалим, така и „Зона С” са окупирани територии, за които забраната, съдържаща се в член 53, важи.
 
Е. Хуманитарното състояние
 
43. Изграждането на стената, разрастването на израелските селища, налагането на ограничения върху свободата на придвижване, разрушаванията на къщи и военните операции имат катастрофален ефект върху икономиката, здравето, образованието, семейния живот и стандарта на живот на палестинците в Западния бряг. След 2006 година положението се влоши допълнително. Израел задържа данъците, които събира от името на Палестинската администрация и които са наложени върху всички вносни стоки в Окупираната палестинска територия, възлизащи на 50-60 милиона долара на месец (около половината от бюджета на Палестинската администрация). Наскоро Израел прехвърли 119 милиона долара от данъчните постъпления, които неправомерно бе задържал от Палестинската администрация, а западните държави и „Квартетът” обещаха да възобновят финансирането на Палестинската администрация (при условие, че тя не съдейства за интересите на „Хамас” в Ивицата Газа). По време на написването на доклада, нямаше видима материална промяна в хуманитарното състояние на Западния бряг вследствие на продължаващата окупация, нарушенията на човешките права, описани в тази част от доклада и отказа на Израел да прехвърли всички дължими данъчни постъпления на Палестинската администрация. Бедността и безработицата са на най-високите нива; здравеопазването и образованието са застрашени от военните операции, стената и контролно-пропускателните пунктове; социалната нишка на обществото също е заплашена.
 
 
Ж. Заключение
 
44. Ситуацията в Западния бряг може и да не е толкова сериозна, колкото тази в Ивицата Газа, но въпреки това всичко е въпрос на степенуване. Освен това, подобно на Ивицата Газа, сериозната хуманитарна обстановка в Западния бряг до голяма степен е в резултат от израелските нарушения на международното право. Според Международния съд стената нарушава нормите на международното хуманитарно право; израелските селища нарушават четвъртата Женевска конвенция; контролно-пропускателните пунктове нарушават свободата на придвижване, която е прокламирана в конвенциите за правата на човека; разрушаванията на къщи нарушават четвъртата Женевска конвенция; хуманитарната криза в Западния бряг, създадена от задържането на палестинските данъчни постъпления от страна на Израел както и други нарушения на международното право, са в разрез с много от правата, застъпени в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права. Подобно на Ивицата Газа, действията на Израел в Западния бряг представляват незаконно колективно наказание на палестинския народ.
 
 
VІ. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ АРЕСТУВАНИТЕ ЛИЦА И КЪМ ОСЪДЕНИТЕ ЗАТВОРНИЦИ
 
45. Изчислено е, че след 1967 година над 700 000 палестинци са били в затвор. В момента в израелските затвори има около 11 000 затворници, сред които 376 деца, 118 жени, 44 члена на Палестинския законодателен съвет и около 800 „лица задържани по административен път” (тоест лица, срещу които не е повдигнато никакво обвинение, които са задържани за подновими периоди от по шест месеца). Израел гледа на подобни затворници като на терористи или обикновени престъпници, които са нарушили криминалното право. Палестинците гледат на тях като на политически престъпници, които са извършили престъпления срещу окупатора. Историята е пълна с такива противоречащи си една на друга гледни точки – достатъчно е да посочим за пример Южна Африка и Намибия. Затворниците са ключова тема във всяко мирно споразумение. Личи, че Израел е наясно с това от факта, че той освободи 779 затворника (макар че през ноември арестува 411 души). Пускането на свобода на толкова малък брой затворници обаче ни дава малко основание да говорим за искрено намерение от страна на Израел за постигането на мирно споразумение. Положението се усложнява и от това, че затворниците са подложени на унижения и оскърбително отношение.
 
 
А. Арестуваните и задържани лица
 
46. Често след арестуването им затворниците са съблечени и бити по унизителен начин. Провеждането на разпитите също се води по оскърбителен и нехуманен начин, понякога изразяващ се в подлагането на мъчения. През 2007 година в два доклада, издадени от израелски НПО – Хамокед (Център за защита на отделния индивид) и „Бецелем” и Обществения комитет против насилието в Израел (ОКПНИ)– се говори за това, че арестуваните хора са подложени на побой и унижения и са лишавани от основни необходимости, а също и че арестанти, за които се подозира, че разполагат с информация, която би предотвратила атентати (така наречените „заподозрени от типа тиктакаща бомба”), са лишавани от сън за повече от 24 часа, бити са и са изложени на физическо малтретиране. Отношението към децата е в еднаква степен обезпокоително. По данни на Международното движение за защита на децата (палестинска секция), средно децата се задържат за период от 8 до 21 дни преди да бъдат изправени пред съда; отказано им е присъствието на родител или адвокат по време на разпитите; по време на разпит са псувани, заплашвани, бити и държани в единични килии.
 
 
Б. Осъдените затворници и лицата, задържани по административен път
 
47. Условията в израелските затвори са тежки. Много затворници са държани в палатки, които са непоносимо горещи през лятото и много студени през зимата. Хранителните дажби са в оскъдно количество, което води до анемия при затворниците. Помещенията са претъпкани. Повечето палестински затворници са държани в затвори в Израел. Това нарушава член 76 от четвъртата Женевска конвенция, който гласи, че хора от окупираната територия могат да бъдат задържани под стража само в окупираната територия, а ако бъдат осъдени, да излежат своята присъда в затвор в окупираната територия. Семейните свиждания са трудни и често пъти невъзможни: всички свиждания на семейства от Ивицата Газа с техни роднини в израелски затвори бяха преустановени след 6 юни 2007 година, като засегнати от това са 900 затворници. На 22 октомври избухна бунт в затвора „Кециот” в Негев (в Израел), където излежават присъдата си 2 300 затворници. Инцидентът доведе до смъртта на един затворник и раняването на 250 други.
48. Нужно е да се обърне внимание към ролята на лекарите в арестите и затворите. Тези лекари стават свидетели на нехуманно отношение – рани, подути ръце, признаци за насилие – но запазват мълчание, държейки се сякаш не знаят, че става дума за измъчване. Това повдига етични въпроси, които в подобни обстоятелства в Южна Африка, след години мълчание, бяха отправени от Южноафриканската медицинска асоциация и международните медицински органи. Трябва да се запитаме, защо съответните израелски и международни медицински професионални органи не са потърсили отговорност от израелските лекари, които преглеждат арестантите и затворниците.
 
VІІ. САМООПРЕДЕЛЕНИЕ
 
49. Правото на самоопределение на палестинския народ е признато от Съвета за сигурност на ООН, Общото събрание на ООН, Международния съд и самия Израел. Териториалната единица на самоопределение, в чиито граници трябва да бъде осъществено това право, ясно включва Западния бряг, Източен Ерусалим и Газа. В продължение на почти 60 години правото на самоопределение на палестинския народ бе отричано и възпрепятствано от Израел. Сега то е заплашено от политическото разединение между Западния бряг и Ивицата Газа, което е следствие от завземането на властта в Ивицата Газа от „Хамас” през юни 2007 година, последвано от завземането на властта в Западния бряг от „Фатах”. Внимателно сформирането с усилията на посредници правителство на националното единство бе унищожено от вътрешен конфликт, довел до смъртта на няколкостотин палестинци, предимно членуващи във „Фатах”. По време на написването на доклада нямаше преки изгледи за помирение между „Хамас” и „Фатах”. Това е въпрос, будещ силна тревога у специалния докладчик, тъй като правото на самоопределение е главно и основополагащо човешко право. Този въпрос би трябвало да предизвиква тревога и у „Квартета” и останалите международни институции, посветени на осъзнаването на правото на палестинския народ на самоопределение. Тази тревога не би трябвало да приема формата на подкрепа – политическа, икономическа или военна – към едната фракция за сметка на другата, а по-скоро трябва да се търси помиряване между двете фракции така че правото на самоопределение да може да бъде реализирано в границите от 1967 година на палестинската териториална единица на самоопределение, която включва Западния бряг, Източен Ерусалим и Ивицата Газа. За съжаление, по време на написването на доклада „Квартетът” (част от него е и Организацията на обединените нации) почти не прави опити за укрепването на палестинското национално единство. Даже напротив, той следва политиката на разделяне, отдавайки предпочитание на едната фракция за сметка на другата; говорейки с едната фракция, но не с другата; поддържайки контакти с едната фракция, изолирайки другата.
 
 
VІІІ. Международното право, Международният съд, „Квартетът” и Организацията на обединените нации
 
50. На 8 декември 2003 година Общото събрание на ООН се обърна към Международния съд за консултативно мнение относно правните последствия от построената от Израел стена в ОПТ. Петдесет държави и международни организации представиха писмени заявления пред съда, а 15 държави и международни организации направиха устни заявления пред съда. Съдът издаде консултативно мнение  с 14 гласа срещу 1, което даде отговор на много от правните въпроси, които бяха повдигнати през последните 40 години. Основните заключения на съда бяха следните:
а) палестинският народ има право на самоопределение и упражняването на това право е нарушено от изграждането на стената ;
б) Израел носи правна отговорност да се придържа към четвъртата Женевска конвенция в ОПТ– единодушно заключение ;
в) израелските селища са незаконни понеже нарушават член 49 (6) от четвъртата Женевска конвенция – единодушно заключение ;
г) Израел е длъжен да съблюдава международните конвенции за правата на човека в ОПТ – единодушно заключение  – и вследствие на това неговото поведение трябва да се оценява както според международните конвенции за правата на човека, така и според четвъртата Женевска конвенция;
д) действащият режим в затворената зона между стената и Зелената линия нарушава човешкото право на свобода на придвижването, което се съдържа в член 12 на Международния пакт за гражданските и политическите права, а също и правото на труд, добро здраве, образование и подходящи условия за живот, което се съдържа в Международния пакт за икономическите, социалните и културните права ;
е) разрушаването на частна собственост заради изграждането на стената нарушава член 53 от четвъртата Женевска конвенция и не може да бъде оправдано с довода за военна необходимост или за националната безопасност ;
ж) стената не може да бъде оправдана като право на самозащита ;
з) анексирането на Източен Ерусалим е незаконно ;
и) изгражданата от Израел стена в ОПТ и Източен Ерусалим и наложеният поради нея режим противоречи на международното право; Израел е длъжен да прекрати изграждането на стената, да я разруши и да изплати репарации за изграждането на стената ;
й) всички държави са длъжни да не признават незаконното положение, възникнало вследствие на изграждането на стената и да изискват от Израел да се придържа към четвъртата Женевска конвенция ;
к) Организацията на обединените нации и особено Общото събрание и Съветът за сигурност са длъжни да вземат решение какви допълнителни мерки са необходими за прекратяването на незаконното положение, възникнало вследствие на изграждането на стената и свързания с нея режим като „бъде отчетено настоящето консултативно мнение” ;
51. На 20 юли 2004 година Общото събрание прие резолюция ES-10/15, която призовава Израел да съблюдава консултативното мнение на Международния съд. Тази резолюция бе приета с 150 гласа за срещу 6 против (Австралия, Микронезия, Израел, Маршаловите острови, Палау, САЩ). Руската федерация и страните членки на Европейския съюз гласуваха в полза на резолюцията.
52. След 2004 година консултативното мнение се пренебрегва от Съвета за сигурност. Макар че Общото събрание  и Съветът за човешките права  приеха няколко резолюции, които потвърждават консултативното мнение, все още не е направен опит от страна на Съвета за сигурност да задължи Израел да съблюдава консултативното мнение на Международния съд или да напомни на държавите тяхното задължение да изискват от Израел да съблюдава четвъртата Женевска конвенция. Не е трудно да бъде намерена причината за това. САЩ не позволява на Съвета за сигурност да подкрепи консултативното мнение, тъй като САЩ отказва да го приеме. По същия начин САЩ не допуска „Квартетът” да предприеме стъпки по реализирането на консултативното мнение. Консултативното мнение на Международния съд  не се споменава в нито едно издадено от „Квартета” изявление.
53. Макар че консултативното мнение на Международния съд е авторитетно изложение на приложимите правни норми и е предназначено да допринесе за изграждането на основите за мир в Близкия изток, то не е юридически задължително за страните. От правна гледна точка САЩ е в правото си да откаже да приеме консултативното мнение в рамките на „Квартета”. Това се отнася и за Русия и Европейския съюз. Позицията на Организацията на обединените нации обаче е много различна. Международният съд е юридическият орган на Организацията на обединените нации. Освен това, многократно и с голямо мнозинство в гласовете Общото събрание даде своето одобрение за консултативното мнение. Това означава, че сега то е част от свода със закони на Организацията на обединените нации. По силата на това, представителят на Организацията на обединените нации в „Квартета” – генералният секретар или неговият представител – е длъжен от правна гледна точка да се ръководи от консултативното мнение и добросъвестно да се старае да направи всичко зависещо от него за съблюдаването на консултативното мнение. Ако генералният секретар (или неговият представител) е политически неспособен да направи това, той има две възможности: или да се оттегли от „Квартета” или да обясни на своите избиратели – които според Устава на ООН са „ние, народите на Обединените нации” – защо е неспособен да направи това и как оправдава оставането си в „Квартета” на фона на отказа да се ръководи от законите на Организацията на обединените нации. Навярно на този етап първата възможност е неразумна, тъй като би лишила Организацията на обединените нации от роля в мирния процес. Затова остава втората възможност. 
54. В продължение на 40 година политическите органи на Организацията на обединените нации, държавите и отделни индивиди отправят обвинения към Израел за постоянните, системни и груби нарушения на човешките права и хуманитарното право в ОПТ. През 2004 година в своето консултативно мнение съдебният орган на Организацията на обединените нации потвърди, че действията на Израел в ОПТ действително нарушават основополагащи норми на човешките права и хуманитарното право и не могат да бъдат оправдани с доводи за самозащита и необходимост. Ако Организацията на обединените нации се отнася сериозно към човешките права, тя не може да си позволи да пренебрегне това консултативно мнение по време на обсъжданията в „Квартета”, тъй като то е авторитетно потвърждение, че Израел сериозно нарушава своите международни задължения. Отказът да се направи опит да бъде приложено на практика или дори да се спомене консултативно мнение, отнасящо се до международното хуманитарно право и правата на човека, поставя под съмнение самата посветеност на Организацията на обединените нации на въпроса за човешките права.
 
ІХ. МИРНИТЕ ПРЕГОВОРИ

55. След проведената на 27 ноември 2007 година конференция в Анаполис и по време на изготвянето на настоящия доклад преговорите, водещи до мирно урегулиране между израелците и палестинците, продължаваха да се водят. Мандатът на специалния докладчик не предполага той да коментира нещо, което по същността си е политически процес, освен доколкото то не засяга човешките права. В този контекст специалният докладчик желае да направи следващите забележки.
56. Споразуменията от Осло бяха критикувани, тъй като не взимаха предвид нормативните аспекти на палестинския въпрос. В частност, в тях не се отделяше достатъчно внимание на международното право и на правозащитните аспекти. Важно е, че инициираният в Анаполис мирен процес не допуска същата грешка. За съжаление първите показатели сочат, че има сериозна вероятност за допускането на такава грешка, тъй като съвместното заявление от 27 ноември, което е съгласувано от страните като отправна точка за воденето на преговорите, се основава на предложенията, съдържащи се в приетата от „Квартета” през 2003 година „пътна карта”, а не на прокламираните от Международния съд в неговото консултативно мнение за изграждането на стената правни норми. Всъщност в съвместното заявление изобщо не се споменава консултативното мнение. В своето заявление в Анаполис генералният секретар също се позова на пътната карта, но изобщо не спомена консултативното мнение. По мнението на специалния докладчик, пътната карта е неподходяща и с нищо не помагаща рамка за воденето на преговори поради следните причини: първо, тя е остаряла защото не взима предвид консултативното мнение, палестинските демократични избори, изтеглянето на Израел от Ивицата Газа и разцеплението на Ивицата Газа от Западния бряг през юни 2007 година; второ, през май 2003 година Израел направи 14 уговорки върху пътната карта, което прави обвързването му към нея неясно; трето, ако използваме собствената й формулировка, пътната карта е „основана на действието и насочена към постигането на целите” и следователно обръща малко внимание на нормативния аспект. 
57. Нужно е да се припомни, че член 47 от четвъртата Женевска конвенция гласи, че хората, които се намират в окупирана територия, не могат да бъдат лишени от предоставените от конвенцията привилегии нито по силата на споразумение, сключено между властите на окупираната територия и окупиращата сила, нито поради анексирането на част от окупираната територия от окупиращата сила. Това означава, че всяко споразумение между палестинските власти и израелското правителство, което признава израелските селища в окупираната палестинска територия или приема анексирането на палестинска земя от Израел, която е заобиколена от стената, нарушава четвъртата Женевска конвенция. Това е само един пример за опасностите от воденето на мирен процес между неравни участници, без да се взима предвид нормативната рамка на международното право. В подхода си към предишните мирни преговори, израелското правителство настояваше преговорите да бъдат ограничени до съгласуваната рамка. Приетото в Анаполис съвместно заявление, в което е упомената само пътната карта, дава основание да се предположи, че Израел не се счита за обвързан с приетата от Организацията на обединените нации нормативна рамка.
58. По мнението на специалния докладчик, преговорите трябва да се водят в нормативна рамка, чиито ръководещи норми да се основават на международното право и в частност на международното хуманитарно право и правото за правата на човека, консултативното мнение на Международния съд и резолюциите на Съвета за сигурност. Преговори по въпроси от типа на тези за границите, селищата, Източен Ерусалим, завръщането на бежанците и изолацията на Ивицата Газа трябва да се водят на основата на такива норми, а не посредством политически сделки. В това отношение участващите страни могат да се поучат от опита от преговорите, които доведоха до създаването на демократична Южна Африка в средата на 90-те години и които бяха проведени в рамките на признатите демократични принципи, властването на правото и международното право (и особено правото за правата на човека).   
59. Създаването на палестинска държава няма да изцели раните от 60 години конфликт. За да се постигне истински мир и истинска стабилност трябва да бъдат положени всички усилия за постигането на помирение между палестинците и израелците. За да се случи това, ще е нужно и от двата народа да се обърне внимание на събитията, действията и страданията от миналото. Затова трябва да бъде обмислен въпросът за създаването на комисия за истината и помирението, която да изслуша историите за страданията и на двата народа. Без истината да бъде казана по този начин напреженията между палестинците и израелците ще продължат да заплашват мира между двата народа.