Пн29 /05 /2017

Back Вие сте тук:Начало Анализи и коментари Защо Турция и съюзниците й отново започват да говорят за буферна зона в Сирия?

Анализи и коментари

Защо Турция и съюзниците й отново започват да говорят за буферна зона в Сирия?

На фона на продължаващата ескалация на сраженията в северна Сирия (и по-точно в град Алепо) между радикалните организации, подкрепяни от турската страна, и сирийската армия, от Анкара изненадващо съобщиха за връщането на програмата за обучение на сирийската „умерена опозиция“.

В допълнение бе казано и че се полагат финалните щрихи на новия проект за обучение, което ще се провежда в специални лагери в Турция. Няма да навлизаме в подробности относно фактите и причините за подобно завръщане към стария проект от страната на Вашингтон и Анкара, както и ще се сдържим да коментираме задкулисните игри, които се разиграват, a ще се върнем на тях след време - когато истините започнат да излизат наяве.

Фокусът на настоящия прегелед ще бъде върху публичната намеса на Турция в Сирия. Тя включва оказваната помощ на радикалните групировки, които се бият в северна Сирия, както и отварянето на старата тема за буферна зона. На фона на ожесточените битки в град Алепо през последните дни, става ясно, че регионалните и международните сили, и особено Турция, отново са поели ролите си в изготвянето на нова стратегия за развитието на налаганата върху сирийците и сирийското правителство война. Това ново развитие обаче е част от старите планове на турските тайни служби, които в продължение на години създаваха и организираха радикални, въоръжени групировки, настроени против сирийската държава. Те действаха предимно в северната, северозападната и североизточната част на Сирия, тъй като турско-сирийската граница беше, а и все още е единственият изход, както и място за организиране на бойци на подобни организации, независимо от имената, с които се назовават те. Всичко това стана възможно благодарение на осигурената логистика и поток на информация от страна на американските и турските служби.

По всичко личи, че съществува турски проект в процес на обсъждане, чиято цел е да подкрепи въоръжените радикални групировки в Сирия, под фалшив претекст и аргументи. Според наблюдатели ще се търси възможност за евентуалното влизане на турската армия в сирийската територия и създаване на буферни зони, както и зона, забранена за полети. Всички тези действия ще се оправдаят със завръщането на сирийските бежанци в родината им и осигуряването на безопасни райони за тях. Проектът понастоящем се обсъжда и по коридорите на американската администрация, която досега го отхвърляше. Очаква се Вашингтон да даде на Анкара и съюзниците ѝ свобода на действие и да им позволи да подготвят (ако могат) политическа и военна основа за създаване на буферна зона в северна Сирия.

Ясно е, че стремежът на Турция за създаване на безопасни райони в северна Сирия е подкрепян от много страни от Персийския залив, както и от Франция и Германия. Президентът Обама бива подлаган на натиск от страна на американски политици и генерали - републиканци и техни приближени - да се съгласи с турското предложение. Може би на по-късен етап американският държавен глава ще бъде принуден да даде съгласието си, за да угоди на опонентите си в Конгреса, както и на съюзниците си в Европа и Близкия Изток.

От друга страна, изглежда, че турският стремеж за буферна зона, който се радва на подкрепата на множество регионални и международни сили, ще се сблъска с несъгласието и съпротивата на Русия и Иран. Споменатият проект се нуждае от резолюция на ООН, за да бъде узаконен, а това няма как да стане, поради сигурното вето на Русия и Китай. Към всичко изброено можем да добавим и позицията на Иран, която е против всяка външна намеса в Сирия, независимо под какъв претекст. Не трябва да забравяме и че Сирийската арабска република с военната си мощ все още е способна да се противопостави на всякакви проекти за намеса - директни или индиректни.

Анкара изпрати до всички страни и по-специално до Сирия, Русия и Иран, ясното послание, че часът за директна намеса в Сирия наближава. На това рязко се противопоставиха всички гореспоменати, а дори и Египет, която поддържа почти неутрална политика спрямо сирийската криза. Ако Турция приближи начертаните червени линии в северната част на Сирия, последната ще бъде принудена, с подкрепата на съюзниците си, да отвърне незабавно на агресията. Оттук можем да направим извода, че следващият етап на войната ще доведе до много спекулации и ще повдигне безброй въпроси по отношение на развитието на конфликта на северния фронт в Сирия, който се превърна в отворено поле за сблъсъци. Всичко може да се очаква.

Вероятно е през следващите дни на този фронт да се състоят доста очаквани и изненадващи военни събития. 

 

Източник: http://www.raialyoum.com