Фокус: Д-р Хелбауи, как се използва радикалният ислям за политически цели?
Камаал Хелбауи: Радикално настроените мюсюлмани не вярват в политическите измерения. Радикалният ислям не е свързан и не съответства на политическата дейност. Онези, които вярват в това, че може да се извършва политическа дейност, са умерено настроените ислямисти, а онези които вярват в насилието, в радикалността – те не вярват в политическата дейност. Те се стремят да променят обществото със сила, а не с политическа дейност. Те не вярват нито в изборите, нито в парламентарната дейност.
Фокус: Споменахте, че преподаването на ислям от мюфтии и имами, които всъщност не говорят арабски език, може да навреди или да бъде в ущърб на умерения ислям.
Камаал Хелбауи: Да, така е.
Фокус: В България има ли данни за радикален ислям от службите, които се занимават с изследване на това явление?
Камаал Хелбауи: По принцип във Великобритания не се проявява някакъв особено голям интерес към това, което се случва в България. Не сме чували да са били подготвяни терористични атентати в България. Освен това не вярвам, че терористите и онези, които вярват в насилието, биха искали да причинят вреди на България. Те взимат на прицел преди всичко Америка и Великобритания, поради това, че застават на страната на Израел и съответно срещу онези съпротивителни палестински движения, както и поради факта, че се опитват да наложат господството си над света. България бива смятана за приятелска държава, в която няма проблеми. Въпреки това, е възможно да съществуват ислямски радикални настроения в България, поради това че съществува неразбиране на исляма именно заради преподаването му от хора, които не говорят арабски. Така че, ако това явление се появи в обществото, то е необходим един цикъл от лекции, от напътствие към тези хора, които по същество са се отклонили от исляма. Това е нещо, което трябва да бъде извършено от ислямски учени, които си служат добре с арабския език и които разбират добре същината на умерения ислям.
Фокус: Говорите за радикалния ислям като за болест, която може да порази както богатия, така и бедния мюсюлманин.
Камаал Хелбауи: Да. И учения и невежия. Като вирус е.
Фокус: Предлагате създаването на специални домове. Това е радикално нов начин на мислене, защо предлагате такава мярка?
Камаал Хелбауи: Не е радикално ново, а е практично. Това е един оперативен начин, защото ако разумът не бъде прочистен от болестта, то болестта продължава да действа. Затворът не изкарва болестта от разума, но е необходимо те да бъдат изолирани от обществото и след това да бъдат лекувани, да бъде излекувана психиката им, начинът им на мислене. Това мое предложение е от отдавна. Предлагал съм го и на американците и на европейците, но те не го разбират.
Фокус: Кой е по-страшен тогава, този, който страда от радикален ислям или този, които с мерки за борба с тероризма изнася тероризъм?
Камаал Хелбауи: Разбира се, източникът на тероризма винаги е най-опасен. Онези, които замислят, които планират нещата, са много по-опасни от онези, които ги изпълняват. Възможно е някои от последователите да са станали по-опасни от онези, които проповядват, стига идеите им да са станали по-големи. Обикновено философът, стратегът, е по-опасен от изпълнителя. Основателят е онзи, който е създателят на теория и той е най-опасен.
Фокус: Защо смятате, че Турция не може да бъде държавата, която да оказва влияние над останалия арабски свят, каквато роля й определи Барак Обама по време на Срещата на цивилизациите?
Камаал Хелбауи: Споменах като причина идентичността на турците и това че при тях e силно залегнала националната идентичност. Другата причина за това е, гордостта на Саудитска Арабия и Египет. Те се гордеят със своята национална идентичност и си задават въпроса „защо Турция, а не ние”. Става въпрос за съревнование на национална основа. Това са двете основни причини.
Трето, някои от арабите все още говорят за турска колонизация, която не е била колонизация, а турско владичество. Става въпрос за Ислямски халифат по време на Османската империя, но някои от арабските държави, все още разглеждат този период по този начин и това е другата причина, поради която Турция е неприемлива.
Десислава АНТОВА
