В продължение на десетилетия западните управници гледаха на „Хамас” като на терористична организация, чиято цел е да унищожи Израел и поради тази причина никога не би приела териториален компромис, основан на разрешаване на конфликта чрез паралелно съществуване на две държави.
По време на реч, произнесена през юли 2009 г. в Тел Авив, израелският министър-председател Бенямин Нетаняху преповтори тази оценка. За съжаление, върху нея се гради и новият подход на американския президент Барак Обама към постигането на мир в Близкия изток. В произнесената от него реч в Кайро, Обама не нарече „Хамас” „терористична организация”, но въпреки това призова за провеждането на вътрешни реформи в движението. „За да изиграе роля за постигането на палестинските стремежи и за да обедини палестинския народ, „Хамас” трябва да сложи край на насилието, да признае предишните споразумения и да признае правото на Израел да съществува” – заяви Обама. Посланието бе ясно: ако „Хамас” иска да бъде страна в постигането на политическо разрешение на конфликта, движението трябва да се адаптира към определените от Израел, Съединените щати и Близкоизточния квартет правила.
В продължение на повече от 20 години възприемането на „Хамас” като организация, която е вътрешно неспособна да направи компромиси, е движеща сила в западната политика и остава една от най-влиятелните догми в близкоизточната дипломация. Западните наблюдатели защитават схващането си, че подновяването на дипломатическите отношения с „Хамас” ще се окаже безплодно, като се позовават на историята от терористични актове на движението и неговата уж неподлежаща на промени идеология. Допълнително подсилват своите аргументи като цитират устава на „Хамас”, учредителния манифест на движението от 1988 година, в който се излага една войнствена доктрина, целяща „освобождаването на палестинската земя” чрез сила и се правят препратки към произведения от типа на „Протоколите на старейшините от Цион”.
В същото време тези критици не забелязват трансформацията, която в момента се случва в „Хамас”. Днес уставът е престанал да играе важна роля в идеологията на движението. Още от 1990 година „Хамас” започна да се дистанцира от документа, който от тогава насам постоянно е пренебрегван. Макар че „Хамас” не се е отрекло официално от документа, към него няма никакви позовавания в нито едно от скорошните изявления на движението. Също така, ключови фигури в „Хамас” като главния секретар на палестинския законодателен съвет Махмуд Ахмад Ар-Рамахи наскоро започнаха да омаловажават значимостта на устава с довода, че „той не бива да се бърка със Свещения Коран”.
На свой ред и западните управници трябва да преосмислят своя подход. Вместо да основават политическите си преценки на до голяма степен остарели прокламации, те трябва да изучат последните политически ходове на „Хамас” и реалните действия на движението.
През 2006 година „Хамас” започна да еволюира от догматична организация, намираща се извън пределите на политическата система, във функционираща опозиционна партия в рамките на палестинската политическа система. Тази промяна бе последвана от трансформация на движението от радикална опозиционна партия в партия на мнозинството в палестинските територии, а след изборите от 2006 г., в де факто управляващата партия в Газа. За изненадващо кратък период „Хамас” до голяма степен изостави религиозната риторика и призивите за насилственото освобождение на Палестина в полза на все по-секуларистичната и прагматична задача, каквато е изграждането на държавен апарат.
След взимането на решението за участие в палестинските парламентарни избори през януари 2006 година, „Хамас” за пръв път осъществи пълна промяна в политическата си платформа. Кампанията на движението се фокусираше не върху яростната съпротива, а върху обещания за реформа на съдебната система, подобряване на образователните и битовите условия, а също така и върху предприемането на конкретни политически действия в областта на здравеопазването и околната среда. Движението постигна помитаща победа в избори, които бяха признати за демократични и честни.
По-късно след това „Хамас” оповести „платформата на кабинета”, в която настоящият министър-председател на Газа Исмаил Хания детайлно излага принципите на движението в качеството му на управляваща партия. В нея не се споменава за въоръжена съпротива и липсва антиизраелска агитация. Вместо това, фокусът е предимно върху градивни държавни и икономически политики. Даже международните инвестиции се посочват за „основен стълб на трайното развитие”.
През юни 2007 година колапсът на палестинското правителство на националното единство и последвалият преврат в Газа ефективно установиха „Хамас” като управляващата сила там. Безмилостните мерки на „Хамас” спрямо силите на „Фатах” поставиха движението в безпрецедентна позиция: за първи път в новата история на Близкия изток една сунитска фундаменталистка организация бе успяла да постигне контрол над значителна територия с хомогенно население.
Изправено пред задачата да управлява една трета от палестинското население, „Хамас” веднага се зае с дейности, свързани с изграждането на държавнически апарат - като събиране на данъци, контролиране на границите и реформиране на силите за сигурност. Изправени пред изкуствено създадена стачка на държавните чиновници, ръководителите на „Хамас” не разпуснаха правителствените структури, за да въведат „традиционни ислямски” форми на управление, а вместо това назначиха свои лоялни политически активисти в палестинските институции в Газа. С тази си постъпка, те значително се отличиха от радикалните салафитски движения в Сомалия или талибаните в Афганистан. Петте години на управление на талибаните доведоха до отсъствие на функциониращо централно правителство, минимална икономическа активност и само рудиментарни административни служби. За разлика от този първобитен тип на управление, „Хамас” се адаптира към съществуващите институции, установи силен монопол върху институционалната власт и безмилостно потисна активистите на „Фатах”, религиозните противници от движението „Ислямски джихад” и престъпните групировки.
Макар че „Хамас” стои начело на една сравнително успешна гражданска администрация в Газа, този факт не бива да скрива от погледа ни някои от по-обезпокоителните аспекти от управлението на „Хамас”: движението остава авторитарно, нарушенията на човешките права са често явление, а свободата на словото в Газа е значително ограничена.
При все това, решението на „Хамас” да се включи в палестинското управление през 2006 година и последвалото завземане на Газа, доведоха до значително идеологическо смекчаване на позициите на движението по посока на идеята за разрешаване на конфликта чрез паралелно съществуване на две държави. През април 2006 година външният министър на оглавяваното от „Хамас” палестинско правителство Махмуд Аз-Захар загатна наличието на лека идеологическа промяна, като в писмо до генералния секретар на ООН Кофи Анан намекна, че е възможно да бъде постигнато разрешаване на конфликта чрез паралелно съществуване на две държави. След две години на дипломатически бойкот над „Хамас” това послание най-накрая започва да изплува на повърхността.
През юни тази година лидерът на „Хамас” Халед Мешаал произнесе реч в Дамаск в отговор на изявления на Обама и Нетаняху. Той изложи политически цели и планове, които бяха в ярко противоречие с традиционната язвителна реторика на търсене на конфронтация: „Като минимум ние искаме да бъде призната палестинска държава със столица Ерусалим, с пълен суверенитет в границите от 1967 година, с премахнати пропускателни пунктове и с право на завръщане на бежанците” – заяви той. Непосредствено преди речта на Мешаал, Хания също призова за създаване на палестинска държава в териториалните граници от 1967 година. Значимостта на тази политическа позиция на „Хамас” става съвсем очевидна, ако бъде сравнена с безкомпромисния антисемитски тон на устава на движението, където категорично се призовава за освобождението на „Палестина”.
Отказът на Мешаал и Хания от призивите на миналото отразява настъпването на фундаментална промяна в „Хамас” основаваща се на общ консенсус. Всъщност единственият открит критицизъм към тази нова насока дойде от „Хизб Ат-Тахрир” – радикална ислямистка партия, която има маргинална подкрепа в Западния бряг и Ивицата Газа. Макар че настояването на Мешаал за „правото на завръщане” може да изглежда толкова несъвместимо с израелската позиция, колкото и разделянето на Ерусалим, скорошните му изказвания биха могли реално да проправят пътя към постигането на исторически териториален компромис.
Противно на очакванията на „Хамас”, реакцията на Запада към изказването на Мешаал остана хладна поради продължаващия отказ на „Хамас” да признае официално правото на съществуване на Израел. Западните наблюдатели приеха това очевидно противоречие като двулично говорене и побързаха да отхвърлят възможността за настъпила промяна в „Хамас”. За „Хамас” обаче демонстрирането на стратегическа раздвоеност – едно де факто приемане на Израел, съчетано с отказ да се признае легитимността на Израел – е от огромна важност. Преди наближаващите избори „Хамас” трябва да пази позицията си неясно формулирана, за да запази легитимността си като движение за ислямска съпротива в Газа и Западния бряг.
Признаването на Израел за еврейска държава не само ще бъде в ущърб на обществените позиции на „Хамас” сред палестинците, но ще намали и политическата му тежест в преговорите с Израел. По думите на Аз-Захар: „Признаването на Израел от страна на ООП (през 1993 г.) не получи реципрочен еквивалент под формата на израелско признаване на палестинска държава или държавни права на палестинците. Това бе една мръсна игра и ние няма да я повторим”.
Но този отказ за признаване на Израел и произлизащата от него раздвоеност не бива да водят до отхвърляне на дипломатическите отношения с „Хамас”. В края на краищата, прагматичните политически отстъпки често пъти са предвестник на абстрактни идеологически промени. Редица радикални организации последваха този модел на реформиране, включително и европейските социалистически движения от ХХ век. Тези групировки останаха верни на историческата посветеност на класовата борба и революцията дълго след като идеите за ленинистки въстания отдавна бяха загубили практическата си стойност. По сходен начин, Китайската народна република създаде специални икономически зони, които са пример за капиталистическо развитие, но в същото време запази комунизма като официална държавна идеология.
Вместо да се фокусират върху неподатливите на промяна символични позиции на „Хамас” западните дипломати трябва да признаят променените политически цели на движението и идеологическото му омекване. „Хамас” престана да действа като терористична организация и демонстрира, че е способна на политическо развитие и идеологически прагматизъм. Промяната е подкрепяна от всички фракции на „Хамас”: поддръжниците на твърда политика в Дамаск, представяни от Мешаал; умерените палестинци от затворите в Израел и търсещото средния път лидерство на Хания в Газа.
За съжаление скорошните реакции на Вашингтон далеч не са обещаващи. Заместник говорителят на американския Държавен департамент Том Кейси отхвърли историческата реч на Мешаал като заяви: „Нищо не се е променило в основните възгледи на „Хамас” относно Израел и мира в региона”. Фокусирайки се върху абстрактните идеологически позиции на „Хамас”, той допълни, че: „„Хамас” все още вярва в унищожението на държавата Израел и не вярва в правото на съществуване на Израел”.
Вместо да преповтарят същите стари формулировки, западните дипломати трябва да признаят благоприятните развития в региона и да изоставят политиката на бойкотиране на „Хамас”. Съединените щати и европейските им съюзници трябва да заявят, че приемат съставянето на палестинско правителство, което включва и членове на „Хамас”. Подобен подход би поощрил „Хамас” да продължи да преоткрива себе си и би увеличил шансовете за палестинско примирие, което на свой ред ще отвори нови възможности за преговори пред западните, израелските и палестинските политически лидери. В крайна сметка единствено започването на преговори без предварително поставени условия би могло да разреши настоящата идеологическа патова ситуация и да проправи пътя към постигането на двудържавно разрешение на близкоизточния конфликт и траен израелско-палестински мир.
http://www.foreignaffairs.com/articles/65214/michael-br%C3%83%C2%B6ning/hamas-20
