Саудитският крал не посрещна лично Барак Обама на летището. Американският президент отвръща на обидата с обещание да не праща войски за сваляне на сирийския режим. Каква ще бъде следващата стъпка на сирийската опозиция?

Анализи и коментари

Американският президент Барак Обама разочарова сирийската опозиция и поддръжниците ѝ (като Саудитска Арабия, Турция и някои страни от Персийския залив), когато, в интервю за британската телевизия БиБиСи, заяви, че изпращането на войска за сваляне на сирийския режим би било "грешка".

Печат

Обама направи уточнението, че всичко, което държавата му може да направи, е да упражнява натиск върху участниците в сирийския конфликт, призовавайки ги да седнат на масата на преговорите. Той също така добави, че „проблемите в Сирия не биха могли да се решат в дългосрочен план ако към тях се подходи само по военен път".

Особено важно е, че президентът Обама направи гореспоменатото изявление едва след посещението си в Рияд. Там той присъства на заседанието на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и се срещна със саудитския крал, Салман бин Абдул Азиз. Двамата държавни глави обсъдиха важни въпроси като сирийската криза и гнева на страните от Залива за това, че Америка отказва да осъществи военна намеса и по силов начин да се опита да реши въпроса.

Изявлението на американския президент бе направено по време на интервю в Лондон – една от спирките в европейската му обиколка. Твърде вероятно е Барак Обама да е целял с думите си да отговори индиректно на критиките, отправени към него от страна на заливните страни, както и да отвърне на обидата и неуважението, демонстрирано от саудитския крал, който умишлено не го приветства на летището. Следва да се отбележи, че кралят посрещна лидерите на държавите от Персийския залив, както и други официални лица, пристигнали в същия ден в саудитската столицата.

Това, че Турция и арабските страни заложиха на американска военна намеса в Сирия не бе обещаващ ход още от самото начало. Ако президентът Обама бе имал реални намерения в това отношение, то той щеше да предприеме действия още през септември 2013 г., когато сирийското правителство беше обвинено в прекрачване на „червените линии“ и употреба на химическо оръжие срещу опозицията.

От началото на първия си мандат, президентът Обама не искаше да осъществява военна намеса в Близкия Изток. Той пределно ясно изрази позицията си в станалото популярно интервю за американското списание „The Atlantic“ миналия месец, като подчерта, че някои от страните от Персийския залив искат безплатни услуги от САЩ. Президентът продължи, като посъветва споменатите държави да започнат диалог с Иран за постигане на „студен мир“ и разпределяне на региона.

Русия предложи мир на Обама, като обеща да убеди сирийския режим да се откаже от арсенала си от химически оръжия. Този план се осъществи частично и успя да намали напрежението от американска страна.

Барак Обама иска да влезе в историята като първият американски президент, спечелил Нобелова награда за мир, докато все още е на власт. Той доказа, че е „академик“ в областта на печелене на време и „професор“ по отлагане. През двата си мандата президентът успя да избегне вземането на решение за започване на войни в регионален и световен аспект. 

Външният министър Джон Кери ясно и точно отговори на провокативен въпрос, зададен от сирийски активист по време на среща в Лондон. Последният упрекна САЩ, че не прави нищо, за да спаси сирийците от жестокостта на режима. Кери отвърна с въпроса: “Искате да влезем в световна война срещу Русия заради вас ли?“.

Думите бяха пределно ясни, но посланието, което трябваше чрез тях да достигне до сирийската опозиция и подкрепящите я страни, може би се изгуби някъде по пътя. Гневното напускане от страна на делегацията на сирийската опозиция по време на преговорите в Женева, е показател за това. Яростните изблици може би действат пред някои арабски страни, но не вършат работа в отношенията със САЩ.

Сирийската опозиция иска, или по-точно очаква от Вашингтон да изпрати своите гигантски самолети „B52", за да бомбардират столицата Дамаск, както направиха в Ирак, Либия и Афганистан. Опозиционерите също така искат да им се предоставят противовъздушни ракети, както стана при борбата срешу муджахидините в Афганистан. Те обаче пропускат един важен фактор, а именно, че съществуват руски въздушни бази в Сирия, оборудвани с модерни самолети и ракети „S-400“, които са способни да свалят всякакви американски самолети и бомбардировачи, в случай, че руският лидер поиска.

Ние не вярваме, че американските бомбардировачи ще нападнат Дамаск по време на мандата на Обама, който изтича след няколко месеца. Изключваме също така варианта ситуацията да се промени ако следващият президент принадлежи към републиканската партия - дори и ако това бъде расистът Доналд Тръмп, който твърди, че Саудитска Арабия трябва да плаща на САЩ за оказваната защита. Америка се променя, но за съжаление арабите и по-специално дадени арабски режими, не се променят, а ако го направят, стават по-лоши.

Президентът Обама вероятно си е милсел, че сирийската армия ще се срине и президентът Асад ще избяга с първия самолет към Москва, Беларус или Иран. Това обаче не се осъществи, а пряката намеса на Русия в Сирия направи ситуацията още по-сложна. Именно затова Америка реши да подкрепи мирните преговори в името на избягването на войната.

Обама каза, че най-голямата грешка в живота му е военната намеса в Либия, но какво означава това?

Още от първия ден на мандата си той реши да не повтаря грешката на Буш и именно затова не очакваме от него да направи същото в Сирия.

 

Източник: http://www.raialyoum.com