Докладът на ООН за Газа

Документът от 217 страници беше внесен в Съвета на ООН по правата на човека в понеделник (22 юни – бел. прев.). Двамата членове на комисията заявиха, че бойците от палестинските организации са искали да всеят ужас у израелските цивилни, но и че не са могли да открият доказателства за причината, поради която Израел е бомбардирал жилищни сгради в Газа късно през нощта, рискувайки действията му да доведат до голям брой цивилни жертви.

Председателят на комисията – американският юрист Мари Макгауън Дейвис, подчерта по време на пресконференция в Женева, че разследващите са събирали свидетелските показания „щателно и обективно”.

Въпреки това, всяка от страните в дългогодишния конфликт по традиция видя в доклада само онова, което искаше: израелците го осъдиха и определиха като поредното доказателство за силната пристрастност срещу тях от страна на ООН. За палестинците документът е допълнителен коз в опитите им да накажат израелците пред Международния наказателен съд и пред международното обществено мнение.

Когато се коментират действията на израелските сили в Газа, в доклада, изготвен от Макгауън Дейвис и Дуду Диен (адвокат от Сенегал), се казва, „че безнаказаността е повсеместна”. Израел е приканен да „прекрати тъжната си практика” и да подведе нарушителите под отговорност. 

По отношение на палестинските въоръжени групи в документа се подчертава „изключително безразборният начин”, по който те са изстрелвали ракети и снаряди по израелски цивилни. В доклада се осъжда убийството на заподозрените в сътрудничество с Израел и се посочва, че палестинските власти системно не изправят нарушителите на международното право пред съд.

Някои израелски лидери и медии преднамерено продължиха да наричат документа „Докладът Шабас”, въпреки че първоначално определеният председател на комисията на ООН – Уилям Шабас, подаде оставка през февруари, след като Израел се оплака, че в миналото е бил съветник на Организацията за освобождение на Палестина. 

Реакцията спрямо доклада е само епизод от зачестилите в последно време атаки на Израел срещу ООН. Посланикът на страната в световната организация – Рон Прозор, заяви, че „тя е заложник на терористични организации и в тази битка международната общност ще загуби.”

ХАМАС, ислямистката група, която контролира Газа, от друга страна, оцени доклада като „категорично осъждащ” Израел и го определи като доказателство защо той трябва да отговаря за военни престъпления. Движението не обърна внимание или просто пропусна критиките по свой адрес. Саиб Еракат, високопоставен ръководител от ООП, похвали „тези авторитетни институции на международното право”.

В документа се казва, че „мащабите на разрухата са безпрецедентни” в Газа. В него са изброени повече от 6000 въздушни удара, 14 500 танкови снаряда и 45 000 артилерийски снаряда, стоварени върху Ивицата между 7 юли и 26 август. Военните действия „са причинили изключителен стрес и са разстроили живота на цивилните в Израел”. Палестинците са изстреляли 4881 ракети и 1753 снаряда. Обсъдени са нашироко и тунелите, използвани от палестинските бойци, за да проникнат на израелска територия. Според данните на разследващите от 2252 загинали палестинци 65% са цивилни. Израел твърди, че поне 44% от убитите са извършвали военна дейност.

Документът може да послужи като пътна карта за първоначалното проучване, което се извършва в момента от прокурора на Международния наказателен съд. Очаква се в четвъртък (25.07. – бел. прев.) палестинците да представят своите документи пред съда относно престъпленията на Израел. 

Израел и ХАМАС са отказали да сътрудничат на разследването. Израел е забранил на членовете на комисията да влязат на негова територия и в Газа, за да проведат проучването си. 

Докладът на комисията е последното и вероятно най-осъдителното разследване на ООН на войната в Газа от 2014 г. През април друг екип от експерти, назначен от генералния секретар Бан Ки-мун, излезе със заключението, че Израел е убил 44 цивилни, които са се подслонили в училища на ООН, които би трябвало да са „неприкосновени”.

По-голяма част от документа е посветена на действията на Израел, но са направени опити той да звучи обективно. Така например в него се припомня случаят с тримата израелски тийнейджъри, които бяха „отвлечени и брутално убити”, но се говори и за палестинския тийнейджър, който беше изгорен жив по особено жесток начин. 

Обръща се внимание на ракетите, изстрелвани от палестинските бойци, и проникването им в израелска територия през тунелите. Отбелязва се още, че палестинските групи са публикували изявления, в които са казвали, че се опитват да ударят израелските градове, както и че техните оръдия нямат системи за насочване, в резултат на което не са могли да се целят само във военни обекти. Разследващите определят тези нападения за „безразборни” и допускат, че тяхната основна цел е „да всеят ужас сред цивилното население, в нарушение на международното хуманитарно право.”

Навярно най-остро осъдено е убийството на 21 палестинци от Газа, които са заподозрени, че са сътрудничили на Израел. Това действие според доклада представлява „военно престъпление”.

По отношение на тунелите комисията се спира подробно на страха, който те са предизвикали сред израелците, но пояснява, че „не може да определи категорично” защо са построени. Отбелязва се също, че през лятото те са използвани „единствено за осъществяване на нападения срещу” израелските военни постове.

Разследващите са се опитали да отговорят на въпроса дали Израел е извършил военни престъпления, като в детайли са проучили дали убийството на цивилни е безразборно, дали нападенията по военни цели са пропорционални и дали са взети достатъчно мерки, за да се предотвратят цивилните жертви. Тук докладът е особено критичен.

Израелските сили често използват високоточни ракети, което показва, че са атакували точно определени цели. Много атаки обаче са осъществени, когато семействата са се събирали, за да разговяват след дневния пост през месец рамадан или са спели, което увеличава вероятността от цивилни жертви. В шест случая комисията открива оскъдна или никаква информация, която да обясни защо жилищни сгради, „които са prima facie цивилни обекти, неприкосновени по време на бойни действия, са смятани за легитимни военни цели.”

За други девет случая, в които палестинските бойци са се намирали в жилищни сгради, разследващите са на мнение, че „са налице ясни знаци, че атаките биха могли да са непропорционални и оттук – да са равнозначни на военни престъпления”.

Предупрежденията, които Израел отправя на жителите на Газа, в това число и „почукването по покрива”, при което ракети с малка поразяваща сила са спускани преди смъртоносните бомби, „не могат да се смятат за ефективни”, защото те са обърквали хората и не са им оставяли достатъчно време да се евакуират.

Листовките, които са приканвали жителите на Газа да напуснат домовете си, също не са били достатъчни, защото хората не са знаели кои места ще бъдат ударени, а около 44% от територията на Газа е със забранен достъп. „Тези ужасяващи обстоятелства са създали у хората усещането, че са в капан или „че няма безопасно място, на което могат да отидат”, се казва още в доклада. 

Комисията за разследване на войната в Газа не е първата, която събира голям обем факти, за да бъдат заключенията й запратени в архива или критикувани като пристрастни. Паралелна комисия за Сирия е изготвила 8 отделни доклада по подозрения за извършени военни престъпления в страната, като дори е посочила списък с имената на заподозрените, който се пази в Службата на Върховния комисар по правата на човека.

Защо изобщо ООН си прави труда да назначава подобни комисии? Привържениците на тази практика изтъкват, че няма давност за военните престъпления. Десетки босненски имигранти в САЩ са заплашени от депортиране заради подозренията, че са участвали в „етническо прочистване” и други военни престъпления, извършени преди 20 години по време на войните на Балканите.

Източник: http://www.nytimes.com