O-Sense
като изслуша изявленията, направени пред Съвета,
като отбеляза, че от приемането на гореспоменатите резолюции Израел е предприел допълнителни мерки и действия в нарушение на тези резолюции,
като има предвид необходимостта да се работи за справедлив и траен мир,
като потвърждава, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
1. Изразява съжаление за неспазването на гореспоменатите резолюции на Общото събрание от страна на Израел;
2. Смята, че всички законодателни и административни мерки, предприети от Израел, включително отчуждаването на земя и намиращо се върху нея имущество, които водят до промяна на правния статус на Йерусалим, са недействителни и не могат да променят този статус;
3. Спешно призовава Израел да отмени всички подобни предприети мерки и да се въздържи незабавно от подобни действия, които целят да променят статуса на Йерусалим;
4. Моли Генералния секретар да докладва на Съвета за сигурност относно прилагането на настоящата резолюция.
Приета на 1426-то заседание с 13 гласа „за” и 2 „ въздържали се” (Канада и Съединените американски щати.)
Резолюция 267 (1969)
от 3 юли 1969 г.
Съветът за сигурност,
като се позовава на резолюцията си 252 (1968) от 21 май 1968 г. и на предишните резолюции на Общото събрание 2253 (ES-V) и 2254 (ES-V), съответно от 4 и 14 юли 1967 г., относно мерките и действията на Израел, засягащи статуса на град Йерусалим,
като изслуша изявленията на заинтересованите страни по въпроса,
като отбелязва, че от приемането на гореспоменатите резолюции Израел е предприел по-нататъшни мерки, целящи да променят статуса на град Йерусалим,
като потвърждава установения принцип, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
1. Потвърждава своята резолюция 252 (1968);
2. Изразява съжаление, че Израел не е обърнал никакво внимание на гореспоменатите резолюции на Общото събрание и Съвета за сигурност;
3. Осъжда с най-остри думи всички мерки, предприети за да бъде променен статусът на град Йерусалим
4. Потвърждава, че всички законодателни и административни мерки и действия, предприети от Израел и целящи да променят статуса на Йерусалим, включително отчуждаването на земя и намиращото се на нея имущество, са недействителни и не могат да променят този статус;
5. Спешно призовава още веднъж Израел незабавно да отмени всички предприети от него мерки, които могат да променят статуса на град Йерусалим, а в бъдеще да се въздържа от всички действия, които биха могли да имат подобни последствия;
6. Иска от Израел без по-нататъшно отлагане да информира Съвета за сигурност за намеренията си относно изпълнението на разпоредбите на настоящата резолюция;
7. Постановява, в случай на отрицателен отговор или липса на отговор от страна на Израел, Съветът за сигурност незабавно да бъде свикан отново, за да бъдат разгледани допълнителните действия, които трябва да бъдат взети по този въпрос;
8. Моли Генералния секретар да докладва на Съвета за сигурност относно прилагането на настоящата резолюция.
Приета единодушно на 1485-то заседание
Резолюция 271 (1969)
от 15 септември 1969 г.
Съветът за сигурност,
дълбоко съжалявайки за значителните щети, причинени от палежа на 21 август 1969 г.на свещената джамия ал-Акса в Йерусалим, намиращ се под военната окупация на Израел,
вземайки предвид произтеклата загуба за човешката култура,
като изслуша изявленията, направени пред Съвета, отразяващи възмущението на целия свят, предизвикано от този акт на светотатство спрямо една от най-почитаните светини на човечеството,
като се позовава на резолюциите си 252 (1968) от 21 май 1968 г. и 267 (1969) от 3 юли 1969 г. и на предишните резолюции на Общото събрание 2253 (ES-V) и 2254 (ES-V), съответно от 4 и 14 юли 1967 г., относно мерките и действията на Израел, засягащи статуса на град Йерусалим,
като потвърждава установения принцип, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
1. Потвърждава своите резолюции 252 (1968) и 267 (1969);
2. Признава, че всеки акт на разрушаване или оскверняване на Светите места, религиозни сгради и места в Йерусалим, или всяко насърчаване или съучастие в такъв акт може сериозно да застраши международния мир и сигурност;
3. Постановява, че този позорен акт на поругаване и оскверняване на свещената джамия ал-Акса подчертава необходимостта Израел да прекрати незабавно действията, нарушаващи гореспоменатите резолюции и незабавно да отмени всички предприети от него мерки, имащи за цел да променят статуса на Йерусалим;
4. Призовава Израел стриктно да спазва разпоредбите на Женевските конвенции и международното право, регулиращи военната окупация, и да се въздържа от създаване на всякакви пречки за изпълнение на установените функции на Върховния мюсюлмански съвет на Йерусалим, включително всяко сътрудничество, което Съветът може да пожелае със страни с преобладаващо мюсюлманско население и с мюсюлмански общности във връзка с плановете си за поддържането и ремонта на ислямските свети места в Йерусалим;
5. Осъжда незачитането от страна на Израел на гореспоменатите резолюции и го призовава да изпълни незабавно разпоредбите на тези резолюции;
6. Повтаря определението в параграф 7 на резолюция 267 (1969), че в случай на отрицателен отговор или липса на отговор, Съветът за сигурност незабавно ще бъде свикан отново, за да разгледа по-нататъшните действия, които трябва да бъдат предприети по този въпрос;
7. Моли Генералния секретар да следи внимателно изпълнението на настоящата резолюция и да докладва по този въпрос пред Съвета за сигурност възможно най-скоро.
Приета на 1512-то заседание с 11 гласа „за” и четири „въздържали се” (Колумбия, Парагвай,Съединените американски щати и Финландия) и нито един против.
Резолюция 298 (1971)
от 25 септември 1971 г.
Съветът за сигурност,
като се позовава на своите резолюции 252 (1968) от 21 май 1968 и 267 (1969) от 3 юли 1969 и на предишните резолюции на Общото събрание 2253 (ES-V) и 2254 (ES-V), съответно от 4 и 14 юли 1967 г. относно мерките и действията на Израел, целящи да променят статуса на окупираната от Израел част на Йерусалим,
като взе предвид писмото на Постоянния представител на Йордания относно ситуацията в Йерусалим и докладите на Генералния секретар, и като изслуша изявленията на заинтересованите страни по въпроса,
като потвърди отново установения принцип, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
като отбелязва с безпокойство неизпълнението на гореспоменатите резолюции от страна на Израел,
като отбелязва също с безпокойство, че от приемането на гореспоменатите резолюции Израел е предприел по-нататъшни мерки, имащи за цел да променят статуса и характера на окупираната част от Йерусалим,
1. Потвърждава отново своите резолюции 252 (1968) и 267 (1969);
2. Не одобрява незачитането от страна на Израел на предишните резолюции на Обединените нации относно мерките и действията на Израел, имащи за цел да засегнат статуса на град Йерусалим;
3. Потвърждава с най-ясни изрази, че всички предприети от Израел законодателни и административни действия за промяна на статуса на град Йерусалим, включително отчуждаване на земя и собственост, преместване на населението и законодателство, имащо за цел присъединяване на окупираната част, са напълно невалидни и не могат да променят този статус;
4. Спешно призовава Израел да отмени всички предишни мерки и действия и да не предприема никакви по-нататъшни стъпки в окупираната част от Йерусалим, които могат да имат за цел да променят статуса на града или да ощетят правата на жителите и интересите на международната общност или на справедливия и траен мир;
5. Моли Генералния секретар, в консултации с Председателя на Съвета за сигурност и като използва инструменти по свой избор, включително представител или мисия, да докладва пред Съвета в удобно време, и във всеки случай в рамките на 60 дни, за изпълнението на настоящата резолюция.
Приета на 1582-то заседание с 14 гласа „за”, нито един „против” и един „въздържал се” (Сирийската арабска република)
Резолюция 465 (1980)
приета от Съвета за сигурност на 2203-то му заседание
на 1 март 1980 г.
Съветът за сигурност,
приемайки за сведение докладите на Комисията към Съвета за сигурност, създадена съгласно резолюция 446 (1979) за разглеждане на положението, свързано със селищата на арабските територии, окупирани от 1967 г., включително Йерусалим, съдържащи се в документи S/13450 и Corr.1 и S/13679,
приемайки за сведение също писмата на Постоянния представител на Йордания (S/13801) и Постоянния представител на Мароко, Председател на Ислямската група (S/13802),
дълбоко неодобрявайки отказа на Израел да сътрудничи на Комисията и съжалявайки за официалното му отхвърляне на резолюции 446 (1979) и 452 (1979),
потвърждавайки още веднъж, че Четвъртата женевска конвенция от 12 август 1949 г. за защитата на гражданското население по време на война е приложима за окупираните от Израел от 1967 г. арабски територии, включително Йерусалим,
неодобрявайки решението на правителството на Израел официално да подкрепи израелското заселване на палестинските и другите арабски територии, окупирани от 1967 г.,
дълбоко обезпокоен от практиката на израелските власти да провеждат тази политика на заселване в окупираните арабски територии, включително Йерусалим, и последиците от нея за местното арабско и палестинско население,
отчитайки необходимостта от разглеждане на мерки за безпристрастна защита на частните и обществените земи и имущество и водните ресурси,
вземайки предвид особения статус на Йерусалим и по-специално необходимостта от защита и съхраняване на уникалната духовна и религиозна величина на Светите места в града,
обръщайки внимание на сериозните последствия, които политиката на заселване ще има неизбежно за всеки опит да бъде постигнат всеобхватен, справедлив и траен мир в Близкия изток,
позовавайки се на съответните резолюции на Съвета за сигурност, и по-специално на резолюции 237 (1967) от 14 юни 1967, 252 (1968) от 21 май 1968, 267 (1969) от 3 юли 1969, 271 (1969) от 15 септември 1969 и 298 (1971) от 25 септември 1971, както и на единодушно приетото изявление на Председателя на Съвета за сигурност от 11 ноември 1976 г.,
като покани г-н Фахд Кауасме, кмет на ал-Халил (Хеброн) в окупираните територии, да му предостави информация в съответствие с правило 39 от временните правила на процедурата,
1. Високо оценява работата на Комисията по подготовката на доклада, съдържащ се в документ S/13679;
2. Приема заключенията и препоръките, съдържащи се в гореспоменатия доклад на Комисията;
3. Призовава всички страни, по-специално правителството на Израел, да сътрудничи на Комисията;
4. Изразява силно неодобрение относно решението на Израел да забрани свободното пътуване на кмета Фахд Кауасме, за да се яви пред Съвета за сигурност, и настоява Израел да разреши неговото свободно пътуване до главната квартира на Обединените нации за тази цел;
5. Постановява, че всички мерки, предприети от Израел за промяна на физическия характер, демографския състав, организационната структура или статуса на палестинските и другите арабски територии, окупирани от 1967 г., включително Йерусалим, или която й да е тяхна част, нямат законна сила и че политиката и практиката на Израел на заселване на части от населението му и на нови имигранти на тези територии представлява грубо нарушение на Четвъртата женевска конвенция за защитата на гражданското население по време на война, както и сериозна пречка за постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир в Близкия изток.
6. Изразява силно неодобрение на продължаването и упоритото провеждане от страна на Израел на тази политика и практика и призовава правителството и народа на Израел да отменят тези мерки, да разрушат съществуващите селища и особено да прекратят незабавно създаването, строителството и планирането на селища на окупираните от 1967 г. арабски територии, включително Йерусалим;
7. Призовава всички държави да не осигуряват на Израел никаква помощ, която би могла да се използва във връзка с тези селища на окупираните територии;
8. Моли Комисията да продължи да следи положението със селищата на окупираните от 1967 г. арабски територии, включително Йерусалим, да разследва съобщенията за сериозно изчерпване на природните ресурси, особено на водните ресурси, с оглед да осигури защитата на тези важни природни ресурси на окупираните територии, и строго да следи за изпълнението на настоящата резолюция;
9. Моли Комисията да докладва пред Съвета за сигурност преди 1 септември 1980 г. и постановява той да се събере отново възможно най-скоро след тази дата, за да изслуша доклада и цялостното изпълнение на настоящата резолюция.
Приета единодушно на 2203-то заседание.
Резолюция 476 (1980)
приета от Съвета за сигурност на неговото 2242 заседание
на 30 юни 1980 г.
Съветът за сигурност,
след като разгледа писмото от 28 май 1980 г. на представителя на Пакистан, настоящия Председател на Организацията Ислямска конференция, както то се съдържа в документ S/13966 от 28 май 1980 г.,
отново потвърждавайки, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
вземайки предвид особения статус на Йерусалим, и в частност необходимостта от защита и съхраняване на уникалната духовна и религиозна величина на Светите места в града,
потвърждавайки отново своите резолюции, отнасящи се за характера и статуса на Свещения град Йерусалим, и по-специално резолюциите 252 (1968) от 21 май 1968, 267 (1969) от 3 юли 1969, 271 (1969) от 15 септември 1969, 298 (1971) от 25 септември 1971 и 465 (1980) от 1 март1980 г.,
позовавайки се на Четвъртата женевска конвенция от 12 август 1949 г., отнасяща се до защитата на гражданското население по време на война,
неодобрявайки настойчивостта на Израел да промени физическия характер, демографския състав, организационната структура и статуса на Свещения град Йерусалим,
сериозно загрижен за законодателните стъпки, предприети от израелския Кнесет с цел да променят характера и статуса на Свещения град Йерусалим,
1. Потвърждава отново крайната необходимост да се прекрати продължителната окупация на арабските територии, които Израел окупира от 1967 г., включително Йерусалим;
2. Изразява остро неодобрение на постоянният отказ на Израел – окупиращата държава - да изпълнява съответните резолюции на Съвета за сигурност и на Общото събрание;
3. Отново потвърждава, че всички законодателни и административни мерки и действия, предприети от Израел, окупиращата държава, които имат за цел да променят характера и статуса на Свещения град Йерусалим, нямат законна сила и представляват грубо нарушение на Четвъртата женевска конвенция за защитата на гражданското население по време на война, както и сериозна пречка за постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир в Близкия изток.
4. Отново потвърждава, че всички подобни мерки, които са променили географския, демографския и исторически характер и статус на Свещения град Йерусалим, са невалидни и недействителни и трябва да бъдат отменени съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност;
5. Спешно призовава Израел, окупиращата държава, да спазва тази и предишните резолюции на Съвета за сигурност и да прекрати незабавно политиката и мерките, засягащи характера и статуса на Свещения град Йерусалим;
6. Отново потвърждава своята решителност в случай на неизпълнение на настоящата резолюция от страна на Израел, да разгледа практически начини и средства съгласно съответните разпоредби на Устава на Обединените нации, за да обезпечи цялостното изпълнение на тази резолюция.
Приета на 2242-то заседание с 14 гласа „за” и 1 „въздържал се” (Съединените американски щати), без нито един глас „против”.
Резолюция 478 (1980)
от 20 август 1980
Съветът за сигурност,
позовавайки се на резолюцията си 476 (1980),
потвърждавайки отново, че придобиването на територия с военни действия е недопустимо,
дълбоко загрижен от приемането от израелския Кнесет на „основен закон”, който обявява промяна в характера и статуса на Свещения град Йерусалим, и от неговите последици за мира и сигурността,
отбелязвайки, че Израел не е изпълнил резолюция 476 (1980),
потвърждавайки своята решимост да разгледа практически начини и средства съгласно съответните разпоредби на Устава на Обединените нации, за да обезпечи цялостното изпълнение на своята резолюция 476 (1980) в случай на неизпълнението й от страна на Израел,
1. Порицава решително приемането от Израел на „основния закон” за Йерусалим и отказа да изпълни съответните резолюции на Съвета за сигурност;
2. Потвърждава, че приемането на „основния закон” от Израел представлява нарушение на международното право и няма да се отрази върху по-нататъшната приложимост на Женевската конвенция от 12 август 1949 г. за защитата на гражданското население по време на война, по отношение на палестинските и другите арабски територии, окупирани от юни 1967 г., включително Йерусалим;
3. Заявява, че всички законодателни и административни мерки и действия, предприети от Израел, окупиращата държава, които са променили или имат за цел да променят характера и статуса на Свещения град Йерусалим, и особено неотдавнашният „основен закон” за Йерусалим, са невалидни и недействителни и трябва да бъдат незабавно отменени;
4. Потвърждава също, че този акт представлява сериозна пречка за постигане на всеобхватен, справедлив и траен мир в Близкия изток.
5. Решава да не признае „основния закон” и други подобни действия на Израел, които, като резултат от този закон, имат за цел да променят характера и статуса на Йерусалим и призовава:
(а) всички държави-членки да приемат това решение;
(б) онези държави, които са установили дипломатически мисии в Йерусалим, да ги изтеглят от Свещения град;
6. Моли Генералния секретар да докладва пред Съвета за сигурност за изпълнението на настоящата резолюция преди 15 ноември 1980 г.;
7. Решава да наблюдава отблизо това сериозно положение.
Приета на 2245-то заседание с 14 гласа „за”, нито един „против” и 1 „въздържал се” (Съединените американски щати)
