България да настоява за международен трибунал

Интервю

- Кадафи разбира, че нито САЩ, нито големите европейски държави са склонни да жертват интересите си в Либия

- България да настоява за международен трибунал

- Страната да изиска случаят с нашите медици да бъде разгледан пред Съвета за сигурност на ООН

Инструменти
Печат

 

http://www.politika.bg/opinions/article?sid=&aid=4460&eid=70

 

 

         След последните изявления на либийския лидер Муамар Кадафи става все по-очевидно, че българските медици и палестинският лекар в Либия няма да бъдат освободени скоро. Водената в България публична кампания по въпроса е емоционална и като цяло хаотична и неясна в същността си, което я прави недостатъчно резултатна. Медиите представят много и често противоречиви мнения по отношение на това, какво би следвало да предприеме българското правителство след потвърждаването на смъртните присъди. Сред лансираните идеи е и споделяната от нас теза, че държавата трябва да изиска международно разследване по случая.

Често обаче тази възможност бива представяна по некоректен и повърхностен начин, което я дискредитира като един удачен за България изход.
До момента българската официална позиция следва, в общи линии, един и същ подход. И трите правителства, управлявали по времето на процеса, избягваха всяко политизиране на процеса, въпреки постоянните опити на Либия да го пренесе именно на тази плоскост. Всъщност Кадафи успя да го превърне в проблем от голям политически калибър. Той непрестанно търси политически дивиденти около процеса, както във вътрешнополитическия живот, така и на международната сцена. От началото на процеса Либия упорито твърди, че заразяването на децата е умишлено и е в резултат на заговор, проектиран от чужди разузнавателни служби. При условие, че хипотетично приемем либийското твърдение за вярно, този процес ще се отнася до престъпления, извършени срещу човечеството, по смисъла на международното право. Разследването на случаи от такъв мащаб не е по силите на Либия или която и да било отделна държава и изисква международна намеса.
Поредното потвърждение на смъртната присъда на медиците, както и неефективността на водената досега тиха дипломация изискват въвеждането на качествено нови стратегии в политиката на българското правителство. Ситуацията е назряла за това, България да изиска случаят да бъде разгледан пред Съвета за сигурност на ООН и да настоява за резолюция за международно разследване и провеждане на международен трибунал.
         Разглеждането на подобни дела от СС не е изключение в международната практика, напротив - това е част от неговите основни функции.  Доколкото либийската теза за виновността на медиците в предумишлено и конспиративно заразяване със СПИН на близо 500 деца, по същество, е обвинение в престъпления срещу човечеството, то съвсем резонно е въпросът да бъде отнесен именно до Съвета за сигурност. Към това се добавят международните експертизи за произхода на заразата и показанията на медиците за насилствено изтръгване на показания, което допълнително дискредитира справедливостта на процеса. Тези твърдения могат да послужат като допълнителен мотив за отнасяне на въпроса до СС към ООН. 
Наложителната промяна във водената от българското правителство политика предполага бързо реализиране на нови стратегии в няколко посоки, което не изключва усилията за оневиняване на медиците посредством тиха дипломация. Необходимо е България категорично да заеме позицията, че не признава съдебния процес в Либия и неговите решения.  Това означава да бъдат изтеглени адвокатите на българската страна по делото или поне държавата официално да се разграничи от тях, а дипломатическото представителство в Либия да бъде сведено до минимум. Това е необходимо, тъй като продължаващото участие на български адвокати и обжалванията пред либийския съд на практика означават признаване на легитимността на процеса и неговите решения. Към момента изходът на делото очевидно е предрешен и то не в полза на медиците.
         Лансираните опасения, че подобен ход единствено ще усложни ситуацията, не са основателни, тъй като присъдите са възможно най-лошият изход и поставят България в положение да няма какво повече да изгуби. 
         Множеството съмнения относно обективността на либийския съд, както и липсата на достатъчно доказателства за вината са достатъчно основание за търсене на справедливост, както и за това, България да настоява за освобождаването на нашите медици под гаранция. Независимо дали страната-гарант ще бъде България или трета държава, която да поеме ангажимента да осигурява присъствието им пред трибунала, ако разследването го счита за необходимо. На този етап единствено международно разследване по случая и провеждането на международен трибунал могат да гарантират разкриването на истината и намиране на някакъв справедлив изход. Не само защото в подобно разследване биха участвали следователи от Либия, България и трети страни, които, незасегнати пряко от процеса, се приемат за безпристрастни. Но и защото подобно разследване би включило научни специалисти и ресурси от по-голям мащаб,  което ще доведе до установяването на истинските причини и виновници за СПИН-епидемията в болницата в Бенгази. В случай че Либия се обяви против такова международно разследване и трибунал, това би означавало сериозно разклащане на лансираната досега теза, че има престъпление, което е плод на международен заговор и българските медици са действали предумишлено и с подкрепа на чужди сили. Либийският отказ би дискредитирал режима на Кадафи пред собствения му народ и международната общност и пред родителите на децата.
         В ситуация, сходна с тази на българските медици, именно Либия е тази, която отказа нейните граждани, обвинени по случая "Локърби", да бъдат съдени в Англия или Франция - държавите, повдигнали обвиненията. И пак Либия настоява случаят да бъде разглеждан пред съда в трета държава с мотива, че това би гарантирало по-справедлив процес. Позицията и по случая "Локърби" добре се вписва във възможната българска стратегия по отношение на медиците.
         Българското правителство трябва да преосмисли и начина, по който търси подкрепа от своите съюзници, особено САЩ и ЕС. Досега тя има морални и символични измерения. Официално тези страни са само против смъртната присъда и апелират към Либия за провеждането на справедлив процес. С което косвено споделят съмненията относно обективността на процеса, но без да ги заявят открито или да се ангажират с провеждането на друго разследване. Тази принципна подкрепа очевидно няма достатъчна тежест в политическата игра около процеса. Това трябва да бъде знак за България, че на този етап е много рисковано да продължава да разчита на добрата воля на съюзниците ни и ситуацията е назряла за повишаване на натиска във външнополитически план. Вече има достатъчно "козове" за осъществяването на такъв натиск. Удачно лансирани, въпросите за приемането на американски бази на национална територия, българското присъствие в Афганистан, Ирак и Ливан и подкрепата, която страната оказва на международните мисии, могат да изиграят важна роля за получаване подкрепата на СС при провеждане на разследване по случая с медиците.
         Либийският лидер добре разбира, че нито САЩ, нито големите европейски държави са склонни да жертват интересите си в Либия заради каузата на българските медици. Той съзнава, че светът има нужда от либийския нефт и тези държави няма да предприемат стъпки, които могат да провокират ново поскъпване на петрола на международния пазар. Възможно най-добрата прогноза за това, което може да се постигне като резултат на международен натиск, е Кадафи да помилва осъдените на смърт медици и тяхната присъда да бъде намалена на доживотен затвор.