Ислямът и тероризмът

Интервю

 

Джон Еспозито е професор по изследвания на исляма в Джорджтаунския университет. Далия Могахед е изпълнителен директор на  Центъра за изследвания на мюсюлманите към „Галъп”. Двамата осъществиха голямо проучване, на основата на което  написаха  „Кой говори от името на исляма? Какво действително мислят 1 милиард мюсюлмани?”
Центърът за близкоизточни изследвания публикува подробен вариант на резултатите от изследването в сп. „Изток- Запад”,  бр.4 от 2009 г., а също така  представи резултатите и в сайта. Коментарът на двамата изследователи, който сега представяме,  поставя съществени проблеми, отнасящи се до тълкуванията за отношението ислям-тероризъм.

Печат

 „Да завладяваш сърца и умове” - администрацията на Буш, нестабилната външна политика, дори военното ведомство на САЩ смята, че това е ключът към победа над глобалния тероризъм. Досега нашата публична дипломация е напреднала малко в подобряването на образа на Америка. Малко са тези, които  осъзнават, че американското невежество спрямо Исляма и мюсюлманите е фатална грешка.

Колко знаят американците за възгледите и вярванията на мюсюлманите по света?

Според социологическите проучвания – не много. Може би не е учудващо, че повечето американци (66%) признават, че имат известни предразсъдъци спрямо мюсюлманите: всеки пети американец казва, че има “много големи” предразсъдъци. Около половината американци не смятат, че мюсюлманите в САЩ са „лоялни”, а всеки четвърти не би желал мюсюлманин за съсед.

 

Защо трябва да ни завладяват такива антиислямски предубеждения?

Първо - това възпрепятства войната срещу тероризма. Ситуациите биват погрешно диагностицирани, причините за появата на проблема са погрешно определяни, а недобрата политика за борба срещу проблема е повече вредна, отколкото полезна. Второ – антиислямските предубеждения правят публичната ни дипломация да звучи като празна фраза. Американските дипломати се опитват да убедят мюсюлманите по света, че САЩ ги уважава и че войната срещу тероризма няма да унищожи исляма. Тяхната задача става безкрайно трудна, заради непрекъснатите антиислямски изказвания, които може да бъдат чути навсякъде по света чрез интернет. И последно – общественото невежество отслабва демокрацията ни по време на избори. Вместо едно добре информирано общество да избира нашите представители, ние ставаме уазвими към манипулативни тактики.
Aнтиислямската емоционалност води до дезинформираност, а е и породена от нея – дезинформираност, която абсолютно противоречи на фактите.


„Галъп” установи, че 72% от американците не са съгласни с твърдението: „Мнозинството от живеещите в ислямски дъжави е на мнение, че мъжете и жените трябва да имат равни права”. В действителност по-голямата част от хората дори в най-консервативните ислямски общности абсолютно опровергават тази неоснователна преценка. 73% от саудитците, 89% от иранчаните и 94% от индонезийците смятат, че мъжете и жените трябва да имат по закон равни права. Мнозинството от мюсюлманите мъже и жени в редица страни по света също са на мнение, че жената трябва да има правото да работи извън къщи на каквато и да е работа, ако е квалифицирана за нея (72% в Египет и дори 78% в Саудитска арабия), и да гласува без да бъде смущавана от членовете на семейството (87% в Индонезия, 91% в Египет и 98% в Ливан).

Какво да кажем относно склонността на мюсюлманите към тероризма? Много хора обвиняват исляма, че подтиква към насилие много повече, отколкото останалите религии. Проучванията обаче показват, че мюсюлманите по света осъждат атаките срещу цивилно население не по малко от американците. Изследванията сочат, че 6% от американското население е на мнение, че атаките, в които на прицел се взима цивилно население, са „напълно оправдани”. В Саудитска арабия  мислещите по този начин са 4%, а в Ливан и Ирак – по 2%.

Още повече, че политиката, а не религиозността, е това, което води малцинството от 7% мюсюлмани до антиамериканизъм - в степен да бъдат предприети атаките от 11 септември. Проучвайки страните с преобладаващо мюсюлманско население, „Галъп” не открива никаква статистическа разлика между религиозността на симпатизантите на атаките и тази на хората, които не одобравят подобни деяния.

Когато респондентите в избраните страни били попитани в отворени въпроси да представят  вижданията си относно атаките от 11 септември, тези, които ги осъждали, се позовали както на хуманността, така и на религиозността. Например, 20% от кувейтците, които определили атаките като „напълно несправедливи”, обосновали тази си позиция, заявявайки, че тероризмът е срещу ученията на исляма. Един от анкетираните в Индонезия  дори  цитирал конкретен пасаж от Корана, в който се забранява убиването на невинно население. От друга страна, не само един от анкетираните оправдал атаките, използвайки Корана за това. Освен това се позовавали на политически аргументи, като наричали САЩ „имериалистическа сила” или обвинявайки САЩ в стремеж да контролира света.

Ако повечето мюсюлмани действително отхвърлят тероризма, защо той продължава да вирее в мюсюлманските земи? Това, което показват тези резултати, е, че тероризмът е като всяко друго жестоко престъпление. Злодеяния се извършват в американските градове, но това не е индикатор за всеобщо американско приемане на убийстовото или покушението. Подобно на това, продължаващите терористични жестокости не са показател за това, че мюсюлманите ги толерират. Напротив – те са техните основни жертви.

Въпреки това, обикновеният американец не може да бъде обвиняван заради тези предубеждения. Медийният контент-анализ показва, че по-голямата част от американските новинарски емисии по телевизията представят исляма с остър негативизъм. Американците всеки ден биват бомбардирни с новинарски истории за мюсюлмани и мюсюлмански страни, в които наричаните екстремисти, а не фактите, водят до предразсъдъци.

Вместо да позволяваме на екстремистите и от двете страни да ни диктуват как да коментираме исляма и запада, ние трябва да се вслушваме внимателно в гласовете на обикновените хора. Нашата победа във войната срещу тероризма зависи от това.


Превод: Миглена Чаушева