Израелските правозащитници не са предатели

Анализи и коментари

През март 1968 г. баща ми членува в студентския съвет на Варшавския университет, който допринася за организирането на бурните протести, по време на които са издигнати искания за реформиране на полското комунистическо правителство. То отговаря с клеветническа кампания, чиято цел е да делегитимира лидерите на протеста, като твърди, че действат в интерес на западните държави или – експлоатирайки широко разпространените антисемитски нагласи – че са част от еврейско-ционистки план срещу Народна република Полша.

Печат

С други думи, правителството нарича баща ми и неговите приятели „чужди агенти”. Предатели.

Баща ми е задържан за три месеца и е изключен от университета. След като е освободен, той и семейството му заминават за Израел, където съм роден. За разлика от него, аз израснах в среда, която толерираше свободното политическо говорене и позволи на хората като мен да станем правозащитници и да критикуваме правителството си. Когато преди няколко години, след поредната атака на десните сили в Израел срещу правозащитните организации, твърдях, че „сме стигнали дъното”, баща ми се усмихна и каза: „Ямата е много по-дълбока, отколкото си мислиш”.

Беше прав. През последния месец започнах да виждам точно колко.

На 15 декември (2015 г. – бел. прев.) израелска ултранационалистическа група публикува видео, в което представя четирима израелски правозащитници за „къртици” на чужди държави. Тези хора са внедрени, за да помагат на терористите. В шейсет и осемсекундното видео, което бързо се разпространи из израелските социални медии, се виждат няколко снимки на престъпници и в него се казва: „Докато ние се бием срещу тероризма, те се бият срещу нас.”

Видеоклипът е откровена клевета и нагла провокация. Неговата поява също така е естествен етап в процес, направляван от израелското правителство. Министърът на правосъдието Айелет Шакед си заслужи патента за заклеймяването на правозащитните организации като „агенти на чужди правителства”. От години тя води кампания, целяща да убеди израелското общество, че подобни организации представляват „дългата ръка” на чужди държави. 

През декември 2015 г. в качеството си на министър Шакед предложи закон, който ще задължи членовете на правозащитните организации да указват във всяка своя кореспонденция и публикация, че са „финансирани от чуждестранни лица”. Законът изисква също така правозащитните да носят опознавателни значки, когато се срещат с израелски държавни служители. Миналата седмица (в края на декември – бел. прев.) законът преодоля първото препятствие и получи подкрепата на управляващата коалиция. 

Министър-председателят Бенямин Нетаняху не осъди видеоклипа – точно в духа на водената от правителството кампания срещу израелските правозащитници, които се противопоставят на близо петдесетгодишната окупация на палестинските територии, на колонизаторската политика и системното нарушаване на правата на палестинците. Ограниченията на правителството са опасни за израелското общество, но истинската им задача е да насърчат задълбочаването на окупацията и засилването на репресиите над милиони палестинци. С отнети граждански права и с крайно ограничени възможности да влияят върху бъдещето си, те могат само да мечтаят за правата и политическата свобода, които израелците, и даже израелските правозащитници, все още имат. 

В момент, който изглеждаше съвсем преднамерено подбран, министерство на отбраната и министерство на образованието обявиха, че на „Брейкинг дъ сайлънс” – група ветерани от израелската армия, които се противопоставят на окупацията, – вече им е забранено да говорят с военните и в училищата. И двете министерства нарекоха организацията „антиизраелска”.

Очернянето на правозащитниците е само елемент от по-широките ограничения на демократичните свободи. От 2009 г. насам коалиционните правителства, ръководени от Нетаняху, прокарват закони, които да ограничат свободата на словото и дейността на активистите в Израел. Нормативните актове предвиждат санкции за всеки, който призовава за бойкот на израелските заселнически селища, както и спиране на финансирането на организации, които почитат „Накба” (арабската дума за „катастрофа”, която се използва за експулсирането на палестинците от домовете им при създаването на Израел през 1948 г.). Сега се полагат и допълнителни усилия да се наложат законови ограничения на работата на правозащитните организации.

Израел се превръща в „техническа демокрация”, в страна, която притиска инакомислещите като в менгеме – от страна е законодателството, а от другата – насаждането на негативни настроения срещу тях в обществото. Така изказванията, подбуждащи към омраза към израелските правозащитници се множат – до такава степен, че застрашават живота на тези хора. Съучастието на правителството в тази кампания е много опасно, особено като се имат предвид ограниченията в израелското законодателство. Израелските закони не криминализират политическите изказвания, подбуждащи към омраза, за разлика от онези, които насърчават омразата на расова, етническа или религиозна основа. Декларацията на ООН за правозащитниците от 1999 г. задължава държавите да предприемат мерки срещу стигматизацията на застъпниците на правата на човека. Сред тези мерки е и осъждането на атаките срещу тях. 

Израел не спазва тази декларация. Вместо това правителството на Нетаняху се нарежда до страни, които не само че не закрилят правозащитниците, но и насърчават тормоза върху тях – като Русия, Китай и Египет. И комунистическа Полша от младежките години на баща ми. 

Въпреки че, в опитите си да заглуши правозащитниците, израелското правителство е възприело съветски методи, в Израел все още има някаква свобода. Именно тя задължава всички нас, които ни е грижа за правата на човека, да продължим да говорим открито срещу несправедливостите. Както казваше еврейският теолог и философ Абрахам Джошуа Хешел: „В едно свободно общество някои са виновни, но всички са отговорни.” Като „къртица” второ поколение знам, че нито омразата, нито преследванията от закона ще ни спрат.

 

Източник: http://www.nytimes.com