Обама иска да приключи последните месеци от мандата си с премахване на „Ислямска държава”. Дали това е възможно? Дали американските планове за „освобождаване” на Мосул, Ракка и Сирт ще успеят?

Анализи и коментари

Администрацията на САЩ планира тази година (2016) да бъде годината на премахването на „Ислямска държава” от три арабски държави – Ирак, Сирия и Либия. Заседанието, председателствано от американския министър на външните работи, Джон Кери, в Рим, с участието на външните министри на 23 държави, е сериозна стъпка към тази цел.

Печат

Подготовката за интензивни въздушни и сухопътни удари, от страна на международната коалиция, започва с пристигането на американски военни сили в Ирак и Сирия, чиято цел е връщането на градовете Мосул и Ракка, окупирани от „Ислямска държава”. В същото време други новини говорят за подготвяне на въздушни удари срещу цели на организацията в Либия, а свидетели дори твърдят, че стотици либийски семейства започват да се изнасят към границата с Тунис.

За да се създаде впечатление, че тази кампания, начело със САЩ, постига успехи във въздуха и на земята, на конференцията в Рим, министър Кери заяви, че „Ислямска държава” е загубила около 40% от окупираната от нея територия в Ирак и Сирия, а американски военен представител потвърди, че въздушните удари на коалицията са успели да ликвидира около сто от важните лидери на ИДИЛ.

На хартия мисията изглежда лесна, но дойде ли време за реализацията ѝ, резултатите може да бъдат неочаквани и съвсем различни. Тук можем да споменем и няколко предишни, подобни опити.

Първи опит: Израелското агресивно нападение над Газа – два пъти в рамките на две години. Последното бе през лятото на 2014 г. Територията на ивицата не възлиза на повече от 360 квадратни километра и се намира под жестока египетска и израелска блокада, но дори и така Израел се провали в опита си да поеме на контрола върху нея и да разоръжи фракциите на ислямската съпротива, които защитават територията, въпреки бомбардировките по суша, вода и въздух, продължили 52 дена.

Втори опит: Израелската агресия срещу Ливан през 2006 г., продължила 33 дена. Израелските самолети и танкове не успяха да надвият Хизбула и не навлязоха дори и километър навътре в ливанската територия.

Когато иракските и американските сили влязоха в град Рамади, подкрепени  и по въздух, те откриха изключително сложни подземни укрепления и отбранителни тунели. Това означава, че е възможно подобни съоръжения да са изградени и в Мосул и Ракка – градове, по-големи на площ и население от Рамади. Съобщава се за огромна мрежа от тунели под двата града.

Наясно сме, че не трябва да се подценява силата на съюза, който включва две суперсили и няколко европейски и регионални сили, стремящи се към елиминиране на „Ислямска държава”, но също така не следва да забравяме, че с изключение на Русия, същият този съюз, окупирал Ирак, излезе победен след 8 години. НАТО унищожи Либия, за да смени властта там, а сега се връща на местопрестъплението, за да поправи недостатъците на първата операция.

Най-слабата точка на всички планове на Америка и нейните стари и нови съюзници е това, че те се съсредоточават само върху военни и силови решения и нямат някакви планове за преодоляване на причините, довели до появата на „Ислямска държава” и бързото ѝ разрастване.

Трудно ни е да бъдем оптимисти и да мислим, че американските планове за ликвидиране на „Ислямска държава” в рамките на десетте месеца, оставащи от мандата на президента Обама, ще успеят, защото организацията разшири влиянието си към Либия, Афганистан, Йемен, Саудитска Арабия, Пакистан, Индонезия и дори Европа. Идеологическото ѝ присъствие е по-опасно от военното такова. Но какви са причините за разпространението на тази идеология? Повечето страни от Персийския залив са на ръба на фалит, заради спада в приходите от петрола, ескалацията на конфликтите, сектантското разделение, сунитско-шиитския конфликт, разочарованието и безработицата сред младите хора, които представляват над 70% от населението в повечето ислямски и арабски страни. Така погледнато, ликвидирането на „Ислямска държава” ще бъде невъзможно, независимо от броя и силата на държавите, които участват в този съюз.

Военната намеса на Америка в Либия, Ирак и Йемен, помощта и подкрепата за военното превъзходство на Израел в региона и планът за унищожаване на арабските армии, които биха могли да заплашат съществуването на държавата, представляваха подходящи условия за разрастването на „Ислямска държава”, както и за провалянето на дадени държави. Едно обаче е сигурно – новите схеми и плановете за интервенция, представяни в последно време, ще доведат до същия резултат, независимо дали ще продължат да съществуват същите организации, или ще изникнат нови имена.

Важният въпрос е – какво ще стане след бомбардировките и нападението над Либия, Мосул, Ракка и Палмира? Кои са всъщност „революционерите”?

 

Източник: http://www.raialyoum.com