Кой вярва, че „мюсюлманите изнасилват Европа”? Очевидно доста от нас

Анализи и коментари

Тази седмица едно полско списание сложи на корицата си снимка на бяла жена, опипвана отвсякъде от тъмни ръце. Поредният тъжен епизод от една позната вече история.

Печат

„Мюсюлманите, които изнасилват Европа” – това е заглавието на първата страница на полското списание „wSieci” тази седмица. На илюстрацията към него се вижда русокоса бяла жена, опипвана отвсякъде от ръце с тъмна кожа. Това е метафора – жената е облечена с рокля, направена от знамето на Европейския съюз, но също така е и алюзия към случая с мигрантите, подложили на сексуален тормоз жени в Кьолн и други европейски градове. Тъпо е, но е факт – тази представа присъства в западната история от доста отдавна. 

От началото на европейския колониализъм мургавите тъмнокожи „диваци”, които изнасилват или тормозят сексуално невинните бели жени, присъстват редовно в изкуството и литературата. Вземете например британската еротична литература от XIX и XX век и бестселърите като „Похотливият турчин”, „Една нощ в мавритански харем” и „Шейхът”. Всички те са художествена измислица и разказват за чужденец с агресивна сексуалност, който малтретира и изнасилва невинни бели жени. В произведенията на изобразителното изкуство е било също толкова популярно белите жени да бъдат представяни като секс робини в харемите на арабски и близкоизточни шейхове.

След ужасяващите сексуални посегателства, станали в Кьолн в новогодишната нощ, мигрантите в Германия получиха инструкции за това как да се държат прилично. Към тях имаше и картинки, наблягащи на това, че жените не трябва да се опипват. Сатирикът Карл Шарро иронизира тези инструкции по забележителен начин. Пак със същия покровителствен тон се твърди, че сексуалното посегателство не е престъпление, извършено от малка група хора, а е израз на цялостното неразбиране на мигрантите за по-високите морални ценности на Европа. 

Твърдението, че някои престъпления, по-специално сексуалните, са дело на определена раса, служи като аргумент в полза на крайнодесните сили. По време на демонстрацията по случай основаването на новата му организация – ПЕГИДА-Обединеното кралство –  британският активист Томи Робинсън се оплака: „Имаме голям проблем. Фактите са следните: не аз съм изнасилил 800 жени, не аз съм нападнал 800 жени, мюсюлманите са го направили.”

Внушава се също така, че някои раси и групи трябва да носят колективна вина за подобни престъпления. Ужасяващото доказателство за подобен начин на мислене е убийството на възрастния мюсюлманин Мухсин Ахмед. Обвиняемият за това престъпление го е пребил до смърт „в пристъп на ярост”, наричайки го „извратеняк”.

Дали Европа ще си признае, или не, ориенталистките митове, проникнали в колониалното изкуство и литература в миналото, се разпространяват и днес. Те влияят на начина, по който оценяваме и реагираме на теми като „престъпление”, „миграция”, „раса” и „религия”. Тези митове определят дали един случай на сексуално посегателство е скандал, или поредната тъжна история, дали ще се разгневим на цяла група, или ще сме потресени от действията на един конкретен човек. Първата стъпка към отърваването от тези стереотипи е признанието, че те съществуват. Едно полско списание ясно показа тази седмица, че тях все още ги има. 

 

Източник: http://www.independent.co.uk