Пригответе се за разпадането на Саудитска Арабия

Анализи и коментари

Саудитска Арабия не е никаква държава. Това е един нестабилен бизнес, който е толкова корумпиран, че прилича на престъпна организация. САЩ трябва да се подготвят за онова, което ще се случи, след като него вече няма да го има. 

Печат

В продължение на половин век Кралство Саудитска Арабия е фундаментът на американската близкоизточна политика. Гарантираните доставки на петрол на свой ред гарантират сигурност. Вашингтон упорито нарича арабската страна „умерена” и си затваря очите пред деспотичните ѝ практики и износа на уахабитския екстремизъм. Доверието между двете страни е толкова голямо, че американските спецчасти се къпят в саудитски петродолари и ги използват като „черна касичка” за борбата с тероризма, без да се замислят. Познатото клише гласи, че насред морето от хаос кралството е една от стабилните държави.

Дали?

Всъщност Саудитска Арабия изобщо не е държава. Тя може да бъде описана по два начина – или като политическа инициатива с добре замислен, но ограничен във времето бизнес модел, или като предприятие, което е толкова корумпирано, че прилича на една престъпна група със стройна организация по вертикал и по хоризонтал. И в двата случая няма да просъществува дълго. Отдавна е време американските ръководители да се приготвят за разпадането на саудитското кралство.

В последните си разговори с военни и други представителни на властта бяхме слисани от това колко те са слисани от подобна мисъл. Ето анализа, върху който трябва да поработят.

От една страна, саудитският крал е изпълнителен директор на семеен бизнес, който превръща петрола във финансови стимули, които купуват политическа лоялност. Те са два вида – пари в брой или търговски отстъпки за все по-многобройното потомство на кралското семейство и скромно количество субсидирани стоки и работни места за простолюдието. Принудителните мерки се осигуряват от жестоките служби за вътрешна сигурност, щедро снабдени с американско оборудване. 

САЩ отдавна разчитат, че управляващото кралско семейство разполага с бездънна хазна, с която може да си купи лоялност. Въпреки ниските цени на петрола, саудитските авантюри в Йемен и голямото количество оръжие, с което управляващите се снабдяват, парите на Рияд все още не са свършили. 

На 16 февруари, при много високи нива към януари, Саудитска Арабия и Русия обявиха, че замразяват производството на петрол. Увеличеният му добив и ниските цени може да принудят арабското кралство да търси спешно приходи от алтернативни източници, а също така да породят и някои други проблеми. Слуховете за пускането на държавната „Арамко” на борсата също подсказват, че страната има нужда от твърда валута.

Политическият пазар също функционира на базата на предлагането и търсенето. Ами ако цената на лоялността скочи?

Изглежда, че тъкмо това се случва сега. Крал Салман трябваше доста да се охарчи, за да си осигури предаността на влиятелните саудитци, които преди това се бяха врекли във вярност на крал Абдулла. Какво се случи в други две страни, засегнати от подобна „инфлация”? В Южен Судан ненаситният елит не само сложи приходите от нефта на младата страна в джоба си, но когато парите свършиха, продължи с огромните си искания, което стана причина недоволството да прерасне в истински хаос. Сомалийското правителство получава солидни помощи, но беше избутано от конкурентния политически пазар от куп други купувачи – всеки от тях със своите идеологически и други планове в областта на сигурността и престъпността на страната. Тези сравнения може да са обидни за саудитските лидери, но са показателни. Ако цената на лоялността продължи да се покачва, монархията може да фалира. 

От друга страна, саудитският управляващ елит стои начело на нещо като сложна престъпна организация в момент, в който навсякъде по света народите все повече настояват за отчетност на правителствата си. Политическият и икономическият елит са вплетени в една монополистична мрежа. Огромна сума пари напуска страната под формата на частни инвестиции и разточителни покупки в чужбина. Държавата функционира, за да обслужва тези цели. Саудитска Арабия може да бъде сравнена с клептокрациите като тази на Виктор Янукович в Украйна.

Все повече саудитски граждани гледат на себе си точно по този начин – като на граждани, не на поданици. В държави, които са много различни една от друга, като Нигерия, Украйна, Бразилия, Молдова и Малайзия, хората се опълчват срещу престъпните правителства и своеволията на държавните служители – понякога, прибягвайки и до насилие.  

През 2015 г. в над шест държави хората излязоха на улицата, за да протестират срещу корупцията. В три от тях държавните глави бяха или заплашени, или принудени да подадат оставка. На други места същите причини доведоха до разрастване на джихадистки движения или престъпни организации, които се представят за робинхудовци. Рискованото поведение на Русия и Китай в международен план може поне частично да бъде обяснено именно с опита на правителствата да отвлекат вниманието от начина, по който управляват. 

Общо взето в момента шиитското малцинство в Саудитска Арабия е онази част от обществото, която предявява политически искания. Малко вероятно е високообразованото сунитско мнозинство, разполагащо с невиждани досега контакти с външния свят, да остане завинаги доволно от милостинята, която му дават изкуфелите управници, без да отчитат исканията му. Към тази картина трябва да се прибавят и чуждите работници. Саудитските власти, както и тези в останалите страни от Залива, май си мислят, че могат да експлоатират неограничен брой сиромаси, които ще са благодарни да работят при всякакви условия. Но броят на местното население е много, много по-малък от този на работниците, които скоро може и да започнат да си търсят правата.

От десетилетия Рияд намалява напрежението в страната, като „изнася” недоволните опозиционери като Усама бен Ладен, които проповядват екстремизъм в мюсюлманския свят. Но тази стратегия може да се обърне срещу Саудитска Арабия – критиките на Бен Ладен срещу корупцията в страната са възприети и от други и са споделяни от мнозина в арабския свят. Крал Салман (който е на 80, между другото) не е толкова ловък, колкото неговият полубрат Абдулла. И настоящият саудитски монарх прибегна до някои от познатите инструменти на авторитарните управници – екзекутирането на дисидентите, воденето на войни в чужбина, подхранването на междурелигиозните съперничества, с цел да дискредитира исканията на шиитите в страната и да подсили националистическите настроения в саудитското общество. Всяка от тези стъпки крие огромни рискове. 

Няколко неща могат да се случат, като се има предвид, че крехката власт на Салман започва да се пропуква.

Едното от тях са междуособните борби вътре в кралското семейство. Тогава цената за лоялността ще стане толкова висока, че никой няма да може да я плати в брой.

Другото е война в чужбина. Саудитска Арабия и Иран вече се конфронтират индиректно в Йемен и Сирия. При това положение ескалацията не е никак трудна. Американските политици трябва да имат предвид тази опасност, защото те настояват за намирането на регионално решение на регионалните проблеми.

Третият сценарий е въстание – или надигания без насилие, или джихадистки бунт. Резултатът тук е доста предвидим, като се има предвид какво се случва в региона през последните години.

САЩ все се оказват в небрано лозе, когато някоя уж стабилна страна се разпадне. Затова най-малкото, което може да се направи, е веднага да се разиграят няколко сценария с различно поведение от страна на САЩ, така че да се провери как може да бъдат минимизирани рисковете и зависимостта на Америка от Саудитска Арабия. Трябва да бъдат посочени най-вероятната развръзка и най-опасните последствия за Америка. Необходимо е също така да бъде създаден екип от специалисти, които да правят алтернативни анализи и да променят механичното мислене, определяло политиката на Вашингтон досега. 

„Надеждата не е решение”, гласи клишето. Но изборът да не обмисляш и други варианти също не е.

 

Източник: http://www.defenseone.com