Робърт Фиск: Защо бомбардировката на Ашкелон е най-голямата ирония

Анализи и коментари

 

Колко лесно е да се заличи историята на палестинците, да се зачеркне трагедията им, да се избегне странната ирония за Газа, за която във всеки друг конфликт журналистите биха писали в своите първи репортажи, че истинските и законни собственици на израелската земя, върху която сега избухват ракетите, изстреляни от Хамас, живеят в Газа.

Печат

Затова Газа съществува, защото на палестинците, които живееха в Ашкелон (Аскалан на арабски) и в околностите му, им бе отнета земята през 1948 г., когато бе създаден Израел, и се озоваха на плажовете в Газа. Те, или техните деца, внуци и правнуци, са сред този милион и половина палестински бежанци, натъпкани в клоаката Газа, 80 % от чиито семейства някога живееха на място, което сега се нарича Израел. Това, от историческа гледна точка, е истината, повечето от хората в Газа не са от Газа. Но гледайки новините днес, човек би си помислил че историята е започнала едва вчера, че група брадати антисемитски ислямисти-лунатици внезапно са се появили в гетата на Газа, сбирщина от мизерстващи хора без произход, и са започнали да обстрелват с ракети миролюбивия, демократичен Израел, само и единствено върху тях да се излее справедливото отмъщение на израелските въздушни сили.  Фактът, че бабата и дядото на петте сестри, убити в Джабалия, са дошли от същата тази земя, чиито сегашни собственици ги убиха с бомбите си, просто никъде не се споменава. И Ицхак Рабин, и Шимон Перес заявиха през 90те, че биха искали Газа просто да изчезне, да потъне в морето, и е ясно защо. Самото съществуване на Газа постоянно напомня за тези стотици хиляди палестинци, изгубили домовете си в Израел, избягали или прогонени със заплаха или с израелско етническо прочистване преди 60 години, когато огромните вълни от бежанци заляха Европа в следствие на Втората световна война, и фактът, че  група араби бяха прогонени от собствеността им, не разтревожи света. Е, сега светът трябва да покаже малко загриженост. Натъпкани в най-гъсто населените няколко квадратни мили в целия свят, това са лишените от собственост хора, които живеят в отпадъци и нечистотии, а в последните шест месеца и в глад и мрак, и които са санкционирани от  нас, Запада. Газа винаги е била неспокойно място. На Ариел Шарон му бяха нужни две години, за да извърши кървавото си „умиротворяване”, което започна през 1971 г., но сега Газа няма да бъде опитомена. Уви, най-изявеният политически „глас” на палестинците, говоря за покойния Едуард Саид, а не за корумпирания Ясер Арафат (колко ли им липсва на Израел сега), вече е безмълвен, и трудното положение, в което са, остава неизречено от жалките им и глупави говорители.Веднъж Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка”.  Разбира се, трябваше израелският външен министър да признае, че „ понякога цивилните също плащат цената”,  довод, който тя не би използвала, ако статистиката за загиналите беше точно обратната. Наистина беше поучително да чуем член на American Enterprise Institute (АЕI) да повтаря доверчиво като папагал аргументите на Израел и да защитава огромния брой палестински жертви, като каза, че е „ безполезно да си играем с числата”. И ако бяха загинали повече от 300 израелци, а само двама палестинци, нека бъдем сигурни, че „играта с числа” и прекомерното насилие щяха да бъдат твърде уместни. Простата истина е, че животът на палестинците струва много по-малко от този на израелците. Истина е, знаем това, че 180 от загиналите са членове на Хамас. Ами останалите?  Дори ако скромната цифра 57 на Обединените нацииза смъртните случаи е вярна, това пак е позор. Не ни учудва факта, че както САЩ, така и Великобритания не осъдиха яростната атака на Израел, но обвиниха Хамас. Политиката на САЩ за Близкия изток и политиката на Израел са неразличими и Гордън Браун показва същата кучешка вярност към администрацията на Буш като своя предшественик. Както обикновено, арабските тирани, щедро финансирани и въоръжавани от Запада, са безмълвни, и настояват за арабска среща на върха за кризата, на която (ако изобщо се състои) ще бъде назначен „комитет за действие” да изготви доклад, който никога няма да бъде написан. Ето така стават нещата в арабския свят и неговите корумпирани управници. Що се отнася до Хамас, те разбира се, ще се наслаждават на объркването на плановете на арабските лидери докато цинично чакат Израел да разговаря с тях. О, да. Наистина, до няколко месеца ще чуем, че Израел и Хамас са провеждали тайни преговори, както веднъж чухме за Израел и още по-продажната ООП (Организация за освобождение на Палестина). Но до тогава, загиналите отдавна ще бъдат погребани и ние ще сме изправени пред следващата криза.            

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/fisk/robert-fisk-why-bombing-ashkelon-is-the-most-tragic-irony-1216228.html