Китай ще бъде победител в новата икономика.

Анализи и коментари

  Новодошлата администрация на Обама ще се изправи срещу огромни предизвикателства, но глобалният икономически крах вече не е предстоящ. Може и да има краткосрочна утеха за пазарите и MainStreet. Но след като погледнаха надолу към бездната, правителствата по света изглеждат решени да се справят с основните проблеми. Срещата на Г-20, събрание на главните световни сили във Вашингтон на 15ти ноември, беше само началото на дълъг и конструктивен процес на преустройство на глобалната система.

Печат

В новата система Съединените щати ще продължат да  бъдат най-мащабната икономика, но вече няма да бъдат единственият решаващ фактор за глобалното финансово здраве. Новите победители ще са капиталът в брой и Китай. 

Тези без капитал в брой са в опасна ситуация. Десетки милиони собственици на домове и имоти в САЩ, Европа, региона на Залива и Азия видяха как стойността на имотите им рязко се понижава. Те или имат неизплатена ипотека или недостатъчен доход да погасяват плащанията. Пенсионните планове и сметките 401(к) бяха пометени от 50% скок в ликвидацията на имущество из целия свят. Милиони работници са загубили или са на прага да загубят работата си. Отчетите на американското правителство ще бъдат още по-обременени с дългове. Но всяка криза създава възможности – или поне така гласи старата китайска пословица. Този път не е изключение и Китай ще се окаже победител. Както става ясно от неговия стимулиращ пакет от 600 милиарда щатски долара, оповестен наскоро, онези, които имат капитал в брой, могат да си купят спасение в тази глобална криза, а Китай има много. За изминалите пет години глобалната икономика беше движена от кредита, като капиталът в брой като валута беше избутан в страни. С евтин креди сделките стават по-скъпи, а оценките - по-високи, до момента, в който някои сделки бяха на прага да бъдат оценявани толкова внимателно колкото и търговията с монополи. Сега кредитът е евтин, но не е лесно достъпен. Новите правителствени регулации и вътрешни рискови мандати ще означават, че кредитът няма да се отпуска толкова фриволно. В света има по-голямо изтичане на пари в брой отколкото хората си мислят. Проблемът за САЩ  и до известна степен за Европа е, че тези пари сега са на неизвестни места, някои, от които - както ни напомни Джон Маккейн по време на предизборната обиколка - могат да бъдат намерени в страни, които „не ни обичат много”. Оценката на Световния институт Маккинси на световните активи (което включва банкови депозити, ценни книжа, акции и частни ипотеки), дадена по-рано тази година констатира около 167 трилиона щатски долара по света в края на 2006. Тази стойност е значително по-малка сега, но вероятно надвишава трикратно БВП на света и разкрива солиден запас от гориво за икономическа активност. Десетки трилиони неинвестирани пари (не в книжа и полици) остават в голямата си част неизползвани. Онези, които ги притежават, ги пазят, без ясна представа за кратките срокове. Когато нещата се уталожат, този капитал ще бъде цар. Някои капитали в брой ще бъдат изцяло  използвани за частна печалба, например от инвеститорите лешояди в недвижимо имущество в южна Флорида, които ще изкупят на безценица неизползваните, нежелани и непродадени апартаменти. Такива капитали в брой допринасят малко за увеличението на благоденствието в обществото. Но други вложения на капитала в брой ще го направят. Само корпорациите в САЩ може би имат резерв, достигащ до един трилион щатски долара, и ще започнат да се възползват от сделките на фона на пазарната катастрофа. С голяма вероятност те ще наложат по–предпазливо движение на капитала в брой в бъдеще. Това не означава, че всички сделки ще са успешни, но доверието в капитала в брой ще смекчи прекомерната алчност и спекулации. Суверенните имуществени фондове имат капитал в брой. След като изгоряха в някои от сделките си в края на миналата година, те са станали по-строги. Но все още притежават трилиони и имат твърдо намерение да инвестират тези пари с оглед на бъдеща възвращаемост, както демонстрира  скорошната инвестиция на Абу Даби в Barclays и саудитския принц Алауид, който повиши процента си до 5% от потъналите в дълбока депресия акции на Citigroup. Частните ипотеки и ограничените фондове също имат реки от пари. Чуваме за фалити, но толкова често за такива, които издържат на бурята. В следващите няколко години тези попечители на частния капитал вероятно ще играят ролята на рискови капиталисти, търговци банкери и брокери на куп. Те ще ползват по-малко заети средства (по избор или необходимост) и ще залагат повече собствената си кожа в играта, което винаги е добра причина да размислите и да проверите предположенията си. Тогава е ред на Китай. Да, балансът на силите в срещата на върха на Г-20 се премести към Русия, Бразилия и стотиците й трилиони резерви, Саудитска Арабия и богатата, макар и все още в икономическа рецесия, Япония. Но Китай остава в група сам със себе си. С два трилиона щатски долара резерв само на централната банка, Китай е с голям капитал в брой и почти без дългове. Това е вярно не само за правителството, но и за много отделни личности. Понеже няма зрял пазар на ценни книжа и валутата остава неконвертируема, процентът на спестяванията на отделни личности приближава 50%. Със сигурност в много китайски градове има спекулативен скок в цените на имотите и те скачат до небето. Но като цяла позицията на Китай е изключително висока и зависимостта й от износа е по-малка отколкото повечето предполагат.

http://online.wsj.com/article/SB122731205200449375.html