Войната срещу тероризма е новата религия на „Запада”

Анализи и коментари

Но „кръстоносните походи” и нашествия са единствено в полза на ал-Каида – достатъчно е да питате французите

Мухаммад аз-Зауахири, по-малкият брат на наследника на Усама бин Ладен – Айман, направи особено интересно изявление миналия месец в Кайро. В разговор с невероятната френска институция „Льо Журнал дю диманш” на тема Мали той помоли вестника да предупреди Франция „и да призове разумния френски народ и неговите мъдри мъже да не попадат в същия капан като американците. Франция се смята за отговорна за окупацията на мюсюлманска страна.Тя е обявила война на исляма.” Франция не би могла да получи по-красноречиво обвинение.

Печат

И, разбира се, ден по-късно атентатори самоубийци нападнаха окупирания Гао, а десет дни след това Франция загуби втори войник в Мали, който беше прострелян от бунтовници в битка в планинската верига Ифогас. Там, според изтърканата стара реторика на президента Оланд, е имало битка с „терористи”, които са се укривали в местността по време на операция, намираща се „в последна фаза”. Използваният речник е толкова отегчителен, колкото и западното неразбиране на новата ал-Каида; същите стари фрази се чуваха и във всяко американско изявление по време на войната в Ирак.
Единствено „Скарлет Пимпернел” на Баронеса Орци може да се мери с този сюжет. „Търсят го тук и там, ония франсета го търсят навсякъде…” Но кого точно? Лидера на коя точно група бойци в Мали, вдъхновени от ал-Каида? Всъщност нашите повелители и господари, изглежда, нямат никаква представа за какво говорят. Преди няколко седмици, когато много от нас дори не знаеха столицата на Мали – признайте си го, драги читатели, - всички мислехме, че възкръсването на ал-Каида е в Ирак, където организацията отново извършва почти всеки ден самоубийствени атентати срещу шиитите.
Впоследствие се появи един „изследовател” на ал-Каида (както издателите го наричат) Грегъри Джонсън, който написа книгата „Последното убежище: Йемен, ал-Каида и битката за Арабия”. Да, именно древното царство на Савската царица е привлякло радикалните момчета; в книгата нямаше нито една препратка към Мали. И тогава гръм удари всички ни, защото се оказа, че хитрите юнаци от ал-Каида са в Северна Сирия (за справка – Ла Клинтон и нашия малък храбър министър на външните работи). Няма нужда да споменавам, че се върнахме в Мали на 12 февруари, когато ал-Каида в Арабския полуостров (чийто щаб беше в Йемен, нали помните) призоваха за джихад в Мали срещу „кръстоносците”. Е, поне организацията стесни кръга до една от европейските държави, които наистина са участвали в кръстоносните походи през Средновековието. Западната преса, както обикновено, поде този нелеп разказ, цитирайки пишман-специалисти по тероризъм от Лондон, Париж и от всякъде другаде „на запад”.
Слава Богу, че има арабски автори като Абдулбари Атуан, който познаваше Бин Ладен по-добре от всеки друг журналист, с неговия труд „След Бин Ладен: ал-Каида – следващото поколение”. Атуан – който, признавам, е стар мой приятел – е описал точно как ал-Каида е претърпяла метаморфоза след екзекуцията на Бин Ладен и си спомня как през 2005 г. е получил документ, озаглавен „Стратегията на ал-Каида до 2020 г.”, която съдържа седем етапа до изграждането на световен ислямски халифат.
Първият етап e да се провокира тежкият американски слон да нахлуе в мюсюлманските земи, където ще е по-лесно за муджахидините да се бият с него. Вторият етап: уммата да се събуди от дългия сън и да се разгневи от новото поколение кръстоносци, които окупират голяма част от Близкия изток и ограбват ценните му ресурси. „Семената на омразата към САЩ, които ал-Каида „полива”, казва Атуан, „бяха посети с падането на първите бомби в Багдад през 2003 г.”. Всъщност, както и аз споменах след инвазията, скрито послание от Бин Ладен непосредствено преди приключението на Буш младши, което послание, естествено, беше игнорирано от ЦРУ, насърчаваше симпатизантите на ал-Каида да действат на страната на омразните на баасисти срещу американските сили. Това беше първият призив на ал-Каида за сътрудничество с други групи, а оттук се разпространи и заразата нейни елементи да започнат да се бият с други бунтовнически формации в Ирак, Йемен, Либия, Алжир Мали и сега – в Сирия.
Третата фаза е конфликтът НАТО-ал-Каида в „триъгълника на ужаса… в Ирак, Сирия и Йордания.” В четвъртата фаза ал-Каида се превръща в глобална мрежа…, която създава клетки изключително лесно”. В петата фаза американският военен бюджет „води до фалит и настъпва икономическа криза”. Шестата фаза е „да се свалят омразните арабски диктатори”. И накрая е „финалният сблъсък на цивилизациите и могъщата апокалиптична битка”. Аз-Зауахири, между другото, винаги цитира съчинението на историка от Йейл Пол Кенеди „Възход и падение на Великите сили”, коeто разглежда икономическия крах като основа за разпадането на империите.
Aл-Каида има и провали – никакви позиции в Палестина, предполагаемият център на Бин Ладен и наистина никакъв успех в центъра на удоволствията – Ливан, въпреки че ал-Каида се опита да инициира бунт в един палестински лагер в северната част на страната и има своите последователи в големия бежански лагер Айн ел-Хелуе в Сайда.
Атуан е написал обезпокоителна глава за компютърната война (ал-Каида в момента публикува почти толкова материали, колкото и един вестник) и говори за възможността да се установи контрол върху системите на въздушния трафик, ядрени съоръжения, енергийни мрежи и каквото друго се сетите. А аз-Зауахири има личен интерес към либийските енергийни източници. Нарушаване на западните енергийни канали. Това, разбира се, вече е пробвано в Саудитска Арабия.
Атуан говори и за по-малко реалистичния анализ на корпорацията „Ранд” „как терористичните групи са към края си”и който представлява списък с желания в стил ЦРУ: всички лидери са убити, отцепнически групи завземат и разрушават движението, което се интегрира в политическия процес (вижте „президента” Хамид Карзай и талибаните). Бин Ладен имаше какво да каже по този въпрос: „Споменавате, че британското разузнаване е казало, че Англия ще напусне Афганистан, ако ал-Каида обещае да не атакува нейните интереси,” пише той само година преди смъртта си до командир, който много скоро ще бъде убит от безпилотен самолет. „Не се съгласявайте на нищо…, но без да им затръшвате вратата.” Британската „сделка” звучи жестоко, но правдоподобно.
Така значи! Дори и Бин Ладен е щял да се съгласи и на нещо по-малко от световен халифат. Чудя се дали някой ден, когато веселите му войници бъдат изпържени в Мали, Оланд ще получи предложение за подобна ”сделка”. Съмнявам се. Все още вярвам в историята на великия Джон Уиндам – „Денят на трифидите”. Никой не е знаел как тъмните създания, донесли слепота по цялата земя, можело да бъдат спрени, докато дъщерята на един пазач на фар, в отчаян опит да спаси живота си, не ги наплискала с морска вода и те изгнили пред нея.
Тогава защо не спрем да хвърляме бомби и снаряди с обеднен уран по хората в Близкия изток? И да престанем да изпращаме окаяните си армии да окупират мюсюлмански земи – точно каквото ал-Каида иска от нас да направим. И да спрем да даваме подкупи на арабските лидери, за да смазват собствените си народи. Вместо това, не може ли да „посеем” справедливост по тези тъжни земи? Справедливост за палестинците, справедливост за кюрдите, за иракските сунити, за населението на южен Ливан, за народа на Кашмир. Ако „Западът” се отдаде на тази истинска „кръстоносна мисия”, ал-Каида, и другите досадни трифиди, ще изчезнат. Тогава хората, които живеят в мюсюлманския свят, могат сами да вземат решение за „халифата” си.
Обаче справедливостта не се прави от солена вода, а нашите повелители и господари все още искат да управляват света и няма никакъв шанс да заложат статуса, репутацията, политическото си бъдеще и живота си на такава странна идея. „Войната срещу тероризма” остава новата религия на „Запада”. А защо не, след като френският министър на външните работи обяви, че „навсякъде се възражда ислямски фашизъм”?
Най-тъжното от всичко е, че не сме прочели очевидното послание – че ал-Каида не успя от похити арабското пробуждане. Онези милиони, които излязоха по улиците на арабските столици, не носеха нито една снимка на Бин Ладен и нито едно знаме на организацията. Но не, сега ние разгласяваме мита, че избраните ислямистки партии са прикрити джихадисти и че дълбоко в себе си ислямският свят е в един безкраен „сблъсък на цивилизации” с нас, че ние трябва да се страхуваме от него и да го мразим.
Така че войната продължава. Какво каза любимият ми министър на отбраната, очарователният Леон Панета, преди 18 месеца в Кабул? „Много сме близо до достигането на стратегическа победа над ал-Каида”. А преди няколко дни в Лондон? Той призова за безпощаден натиск върху движението. Да не би пресцентърът на ал-Каида да му е написал речта? Или има някаква мрачна, неизказана истина, споделяна и от нас, и от ал-Каида? Че и ние, и те, дълбоко в себе си, искаме войната да продължи.