Как и с какво е стигнал дотам? А дали не е фантом, за да не са го заловили великите тайни служби? Защо всички медии започват да говорят за руска, американска, френска и британска военна намеса в Либия? Дали ще се повтори иракският сценарий?

По медиите започва много да се говори за пристигането на американски, руски, френски и британски сухопътни войски в Либия. Целта на тези сили не е постигане на сигурност и стабилност, както изглежда за много хора, а премахване на заплахата от „Ислямска държава”, която сериозно се разрасна там. Съществуват и страхове, че организацията може да успее да поеме контрола над либийските нефтени полета – т.нар. „петролен полумесец” – особено след като нейни бойци извършиха серия от атаки от централата в Сирт срещу няколко града и петролни съоръжения като Рас Лануф и др. Началник-щаба на Обединеното командване на въоръжените сили на САЩ, генерал Джоузеф Дънфорд, вчера заяви, че е „необходима решителна военна намеса, за да се спре разширяването на „Ислямска държава” в Либия“.

Наричан „иранският Шиндлер”, ислямският дипломат Абдул Хосейн Сардари спасява хиляди евреи от нацисткия режим, като обърква фашистите, използвайки собствената им пропаганда. Когато те започват да прилагат антиеврейските си закони в окупирана Франция, Сардари, тогава ръководител на иранското консулство в Париж, използва тъкмо пуристките закони на нацистите, за да ги убеди, че иранските евреи всъщност са арийци и не попадат под обхвата на расисткото законодателство на Райха. Без съгласието на висшестоящите си господин Сардари издава ирански паспорти на окупираните евреи и по този начин помага на 2000 от тях да избягат от нацисткия режим.

Много приятели ме питат защо не коментирам срива на цените на петрола, при положение че съм прекарал повече от половин век като съветник в арабския и международния петролен пазар. Причината за това е сложността на тематиката – заплетена е и няма да е лесно да я обобщя в една статия. Но ще се опитам да съм възможно най-кратък и ясен.

Макарим Уибисоно обяви, че напуска поста си като Специален докладчик на ООН по правата на човека в окупираните палестински територии – позиция, която аз заемах до 2014 г., в продължение на шест години. Индонезийският дипломат заяви, че не може да изпълни задълженията си, защото Израел категорично му отказва достъп до палестинците, живеещи под окупация в Западния бряг и Ивицата Газа. „За съжаление усилията ми да помогна за подобряването на живота на палестинците, жертви на нарушенията на израелската окупация, бяха възпрепятствани през цялото време”, обясни Уибисоно.

В изследване, публикувано от палестинския изследователски център „ал-Шабака” (от араб. - мрежа, бел. ред.), авторите Нур Арафи, Самия ал-Ботми и Лейла Фарсах анализират някои от аспектите на икономическото сътрудничество между Европейския съюз (ЕС) и Израел в контекста на приетото през ноември тълкувателно известие на Европейската комисия, съгласно което стоките, произвеждани в окупираните от Израел територии през 1967 г., трябва да носят етикет, указващ произхода им. Изследователите се стремят да отговорят на въпроса дали тази мярка, под чието действие попадат израелските заселнически селища, построени на територията на окупираните Западен бряг на река Йордан и Източен Ерусалим, ще засегне и палестинците, работещи в колониите. Специален акцент е поставен на пораженията, които израелската окупация нанася на палестинската икономика.

Дали е оправдана медийната кампания с нацистки характер срещу тях и защо списанието „Шарли Ебдо” се присъединява към нея?

Огромни количества благодарности и похвали бяха изсипани върху Германия и канцлера Ангела Меркел за хуманитарната политика на правителството и посрещането на един милион сирийски бежанци, бягащи от ужаса на войната. Госпожа Меркел дори беше звездата на кориците на повечето международни списания, които я обявиха за личност на годината. Изглежда обаче, че тази радост не продължи дълго.

Вече е ясно, че целта на американо–ционисткия проект ,,Контролиран хаос” и активирането на инструментите му в арабския свят и в целя регион е разделянето на арабските страни. Тези действия са в интерес на Израел, който се стреми към създаване на чиста еврейска държава. Всичко бе потвърдено от много международни изследователски центрове, а редица вестници излязоха със заглавия като „Планът за преначертаване на арабските граници в съответствие с американските и ционистките интереси”. Статия, публикувана в списанието на Пентагона – Armed Forces Journal, от полк. Ралф Питърс, бивш заместник-началник на военното разузнаване, бе озаглавена „Кървави граници. Как по-добре може да изглежда Близкия Изток?”. 

След като вътрешното министерство на Саудитска Арабия съобщи за изпълнените екзекуции на 47 души, сред които и шиитският проповедник Нимр Бакер ал-Нимр, моментално се върна споменът за силните и героичните речи, които шейхът изнасяше срещу режима в кралството, и то пред силите за сигурност.

Арабите се сбогуваха с тежка и трудна във всяко отношение година. Искрица надежда се появи в някои страни към края на годината, но тя и досега не е достатъчна, за да бъде постигната мечтаната стабилност.


Здравеопазването в Йемен е съсипано. Откакто бомбардировките (подкрепени от Великобритания) започнаха, са извършени 130 нападения над здравни обекти. „Стига толкова!”, заявиха от „Лекари без граници”  (Médecins Sans Frontières).

Израелските военни компании рекламират изделията си като „тествани в битка”. Употребата точно на тези думи подсказва, че възможността на Израел да изпробва оръжията си върху палестинците се е превърнала в ценно търговско предимство. Тази стратегия стана явна след 51-дневното нападение над Газа миналата година (2014 г. - бел. прев.). След като атаката приключи, израелската военна индустрия хукна да впечатлява потенциалните клиенти с разказите, че безпилотните самолети, разработени по нова технология, са били демонстрирани в Газа.

Море или суша? Историята на Евразия отговаря еднозначно на този въпрос – Световният океан. За Иран особено значение придобива Индийският океан – главната транспортна артерия, свързваща мюсюлманския свят с Индия и Китай – империи, преживели управлението на фараони, хети и асирийци.