Повишава се рискът от „Ислямска държава“ след свалянето на руския пътнически самолет над Шарм ел-Шейх. Къде ще бъде следващата кървава изненада и дали започва „войната на поколенията“?
Всички изявления, излезли през последните дни относно преговорите във Виена и обиколката на специалния пратеник на ООН, Стaфан де Мистура, потвърждават, че бъдещето на Сирия зависи от изпълняването на две условия: първо: да се премахне заплахата от „Ислямска държава“ и останалите крайни, джихадистки групировки; и второ: стартирането на политически процес, който да доведе до създаването на временно правителство и провеждането на президентски и парламентарни избори. В действителност обаче няма задействани планове за това как да се постигнат тези две условия и по- конкретно за първото от тях.
Държавният департамент обмисля да ограничи прякото си участие в онлайн кампаниите, целящи да дискредитират „Ислямска държава”. Бивши и настоящи американски официални лица заявиха, че решението е било взето, след като външни експерти са поставили под съмнение легитимността на правителството като активен участник в опитите да се неутрализира пропагандата на терористичната организация.
Саудитска Арабия се държи като държава, която никой не може да упрекне, нито да ѝ поиска сметка. Вместо това, всички трябва да си мълчат пред робските практики и държането на населението в постоянен страх – политика, която Третото уахабитско кралство прилага от началото на миналия век. Последната репресивна мярка беше заплахата, която Министерство на правосъдието в Рияд отправи срещу всеки, който сравни съда на кралството с този на „Ислямска държава”. В същото време обаче международни правозащитни организации го определят като най-лошия в целия свят.
Изглежда, че страхът, не пуйката, е основното ястие, сервирано в нашата страна тази седмица.
По-доброто отношение към мюсюлманите може да спре появата на тероризма в държавите, в които те живеят.
Две неща, свързани с Америка, ми хрумват след ужасяващите атаки на „Ислямска държава” в Париж. Първо, страхът от сирийските бежанци, който републиканците насаждат, е не само позор за САЩ и всичко, което тази страна си мисли, че защитава, но и коз в ръцете на терористите. Второ, свикнете с мисълта, че Доналд Тръмп може да е кандидатът на Републиканската партия за президент догодина. 
„Ислямска държава” бързо разбра една истина, която Западът трябва да приеме сега – че националните граници, наложени от колониалните сили преди 100 години, вече нямат никакво значение”, казва Робърт Фиск.
„Шен кабилтак” (От кое племе си?)
Във вторник Президентът Башар ал-Асад получи писмо от американския сенатор на Вирджиния Ричард Блек, в което се казва „Доволен съм от руската интервенция срещу армиите, навлезли в Сирия. С тяхна помощ сирийската армия направи драматични крачки срещу терористите”.
Палестинският посланик в ООН, Рияд Мансур, съобщи в началото на ноември, че режимът в Тел Авив събира органите на палестинците, убити при сблъсъците с израелските сили в окупираните територии.
Единият от нападателите при клането в Париж избяга. Почти истеричната реакция спрямо престъпленията срещу човечеството, извършени във френската столица, допринесе за това заедно с него извън полезрението да останат и три държави. Държави, чиито история, действия и бездействие помагат да се обясни касапницата в Париж, дело на „Ислямска държава”. Тези държави са Алжир, Саудитска Арабия и Сирия.
Резултатите от изборите в Турция показаха голяма победа за президента Реджеп Тайип Ердоган, който доказа, че е силен лидер и знае как да управлява нацията и да спечели гласовете чрез добре подготвени предизборни кампании и програми.
