Съобщенията и снимките, публикувани в сайтове като „Туитър” и „Фейсбук”, разкриват мотивите и действията на джихадистите

В едно мазе, разположено на улица „Странд” в Лондон, само на няколко метра от кафенетата на резиденцията „Съмърсет Хаус”, двама учени седят, надвесени над лаптопите си. Единият от тях се обляга механично на розова топка за фитнес, а другият посяга към паянтов офис стол. В продължение на дни, седмици и месеци те използват екраните на компютрите си като портали към един от най-кървавите конфликти в модерно време. Двамата изследователи се опитват не само да установят контакт с младежите, избрали да изоставят западните демокрации, които наричат свой дом, за да се присъединят към бунтовниците, воюващи срещу режима на Асад в Сирия. Те се стараят също така да ги разберат и да им дадат думата.

Много араби приветстваха руската военна намеса в Сирия, като смятаха, че тя е поражение за Америка и победа за Русия, въпреки че никой не знае за естество на тази победа. Прекалено наивно в този контекст е да се говори за поражение на Америка и победа на Русия или обратното. Когато говорим за велики сили, няма абсолютна загуба или абсолютна победа, има балансиране на интересите в зависимост от развитието на събитията. За да бъде постигнат този баланс, великите сили използват други държави или паравоенни организации, които да помогнат за реализираното му по-бързо.

Турският премиер Ахмет Давутоглу заяви, че безпилотният самолет, който е бил свален от турски военни изтребители в петък, 16 октомври, е произведен в Русия. Премиерът съобщи в понеделник, 19 октомври, пред местната телевизия Ахабер, че безпилотният самолет е бил свален, след като навлязъл в турското въздушно пространство, близо до границата със Сирия.

Като че ли проблемите в Близкия изток не стигаха, та сега и в Саудитска Арабия положението е на път да се влоши. Саудитският режим е изправен пред редица предизвикателства, появили се едновременно – от падналите рязко цени на петрола през грешките във външната политика до нарастващото напрежение с Иран. Ако не се намери адекватно решение по тези въпроси, ефектът от тяхното натрупване може да увеличи значително риска от нестабилност в кралството. Нейните последици за световния пазар на петрол и сигурността в Близкия изток трудно могат да бъдат предвидени.

Защо религиозни лидери като Кардауи, Арифи, Ауда и Арур мълчат по темата за трагедията на сирийските бежанци и не изискват от заливните държави да ги приемат на територията си, запазвайки религиозната им принадлежност и следователно честта на жените им? Не трябва ли ние, арабите, да сме първи, а не европейците „кръстоносци”?

Това, което става в Израел днес, и което се случи миналата седмица, миналия месец, миналата година и през последните близо 50 години, е свързано с утвърждаването на суверенитета му върху една земя, която според международната общност не му принадлежи, и върху един подчинен народ – палестинците. Всичко това – в противоречие с международното право.

Дани Данон – новият млад и елегантен израелски посланик в ООН, има много приятели по високите етажи на властта. Сред тях обаче не е министър-председателят на собствената му страна – Бенямин Нетаняху.

Високопоставени служители на американската система за борба с тероризма са поискали сътрудничество от компанията „Тойота“ за откриване на източника, който снабдява ИДИЛ с джипове и пикапи – модел „Тойота“. 

Първата световна война избухва заради убийството на австрийски принц от кралското семейство, друга война в арабските земи, продължила десетилетия, е заради една камила. Историята е пълна с много други подобни примери.

Негово Високопреосвещенство Теодосий (Аталла Хана), митрополит на Севастия в Православната църква на Йерусалим, беше на едноседмична визита в България по покана на Център за близкоизточни изследвания. По време на посещението си той се срещна с Негово Светейшество, Българския патриарх Неофит, отслужи света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София и разговаря с български медии, пред които имаше възможността да сподели мнението си за актуалната ситуация в Сирия и положението на християните в Близкия изток като цяло.

Ще се повтори ли историята? През 1956 г., в разгара на Суецката криза, Съветският съюз предизвиква дипломатическа сензация, като успява да отклони вниманието на Запада от действията на Червената армия, която по това време разпръсва демонстрациите в Будапеща. Днес, шейсет години по-късно, Русия засилва присъствието си в Сирия на фона на укрепването на украинския фронт. Това позволява на президента Владимир Путин да подложи на изпитание решителността на западните държави, докато в същото време си осигури свободата на действие в Донбас. Причината за аналогията с 1956 г. е, че непоследователната политика на Великобритания и Франция по отношение на сирийския конфликт доведе до отслабване на позициите им, въпреки че влиянието им беше нараснало заради либийската кампания през 2011 г. 

В последните дни бяхме свидетели на активни дипломатически и политически преговори в рамките на 70-тата сесия на Общото събрание на ООН. Tемата за проблемите в Близкия изток беше най-важна и вниманието беше насочено към президента на САЩ Барак Обама и руския президент Владимир Путин.