Проектът за етническо прочистване: План “Далет”

Сърбите имаха интерес да създадат етнически чиста Република Сръбска за сърбите, но наличието на големи мюсюлмански малцинства, особено в градовете, затрудни сърбите в създаването на хомогенни етнически единици. В резултат на това армията на Република Сръбска под ръководството на генерал Ратко Младич започна политика на “етническо прочистване” срещу мюсюлманите в земите, които сърбите считаха за свои.

GlobalSecurity.org, 2000-2005 г.

Окончателната подготовка на генерален план

Говорителят на НАТО, Джейми Шей, съобщи, че всички доклади, достигнали до НАТО, показвали, че това, което ставало в Косово било добре организиран водещ план от Белград. Той каза, че докладваният модел на насилие бил, че сръбски танкове заобикаляли села, след това паравоенни части обграждали цивилното население под дулото на оръжия, като разделяли младите мъже от жените и децата. След това жените и децата бивали изгонвани от домовете си и изпращани да се отправят към границата. След като били напуснали селата, домовете им били ограбвани и системно подпалвани.

CNN, 30 март 1999 г.

Обратно към първа част

Еврейската реакция

От 1947 г. Давид Бен Гурион е начело на политическа структура за вземане на решения, която вероятно представлява единственият сложен аспект от историята, разказана в тази книга, който обаче е обсъден по-подробно другаде9 и е извън възможностите на тази книга. В общи линии, заеманата от него позиция му позволява да определя почти самостоятелно основната политика на еврейската общност по отношение на света, арабските съседи и палестинците. Именно Бен Гурион е човекът, накарал своите съратници едновременно да приемат и пренебрегнат резолюцията на ООН от 29 ноември 1947 г. за разделянето на Палестина.

Разделяне и унищожаване: Резолюция 181 на ООН и нейното въздействие

Най-жестокият елемент на конфликта в бивша Югославия беше „етническото прочистване”, замислено да изтласка малцинствените общности извън районите, населявани от мнозинството.
Преди това различните хора живееха заедно в едно и също село без между тях да възникват разделения по етнически признаци или случаи на етническо прочистване. Следователно, причините за възникналата ситуация са чисто политически.
 
  Докладни записки от заседание на Комисията на ООН за елиминиране на расовата дискриминация от 6 март 1995 г. относно бивша Югославия.

                 Глава 2

Стремежът към изцяло еврейска държава

Общото събрание на ООН решително отхвърля политика и идеологии, целящи да популяризират етническо прочистване под каквато и да било форма.

Резолюция 47/80, 16 декември 1992 г.

 Центърът за  близкоизточни изследвания ще представи някои глави от мащабното изследване на израелския историк Илан Папе „Етническото прочистване на Палестина”, публикувана през 2006 г. Папе, който е роден в Хайфа, Израел през 1954 г., понастоящем е професор по история в Университета на Екзетър в Обединеното кралство и е съ-директор на Центъра за етно-политически изследвания на Екзетър.  

Управляващата към онзи момент коалиция в Израел не успя да постигне съгласие по отношение бюджета за 2013 г. и 9 октомври 2012 г. премиерът Нетаняху обяви, че в страната ще се проведат предстрочни парламентарни избори, насрочени за 22 януари 2013 г.

На 25 октомври 2012 г. Нетаняху и неговият коалиционен партньор и външен министър Авигдор Либерман, лидер на радикалната дясна партия на руските евреи „Наш дом Израел” („Исраел Бейтену”), обявиха, че на изборите в началото на следващата година двете партии ще се явят заедно.

Въведение

Несъмнено е, че двете най-важни развития на израело-палестинския конфликт през изминалата 2012 г. се случиха към края й – 8-дневната война между Израел и Газа през ноември и гласуването на повишаването статута на Палестина в ООН в края на същия месец.

Какво наистина мислят един милиард мюсюлмани по света? Какво иска от живота мълчаливото мнозинство мюсюлмани, а от политиката? Какви са стремежите на огромен брой мюсюлмани за разлика от впечатленията на света от мюсюлманите? Тук публикуваме откъси от интригуващите заключения на най-голямото проучване за света на мюсюлманите, проведено от “Галъп”. “Кой говори от името на исляма” от Джон Еспозито и Далия Могахед беше публикувано в Gallup Press.

   В своята книга “Ислямската заплаха – мит или реалност” американският ориенталист Джон Еспозито предлага един задълбочен анализ на съвременните обществено-политически и социални проявления на исляма. Авторът лансира схващането, че мюсюлманите и мюсюлманският свят не могат да се разглеждат като едно монолитно цяло, че единството на исляма като религиозна система контрастира на многообразието от философски и догматични интерпретации и политико-практически изяви на исляма.

       Еспозито смята, че отъждествяването на религията ислям с правителства и обществени движения и организации, които се опират на исляма, е погрешен подход при изследването на процесите с ислямска компонента.  В книгата се отделя сериозно внимание на релацията “ислям – Запад”.

      Получих много молби да коментирам статията на Джон Миршаймър и Стивън Уолт (занапред ще ги наричаме М-У), която бе публикувана на сайта на London Review of Books, и която се разпространи из целия интернет, предизвиквайки бурия от спорове и разисквания.

Когато се взираме в целите на ционисткото движение от 1897 г. и кои от тези цели са реализирани досега на Палестинска земя ще видим, че провала на ционисткия проект върху земята на Палестина е въпрос на време и, че краят на този проект наближава все с ускорение.
Ционисткото движение работи за създаването на еврейска държава в Палестина и за събиране на евреите от целия свят в тази държава, за да бъде тя напреднала крепост на западната цивилизация пред варварщината на Изтока /Ориента/. То успя да получи подкрепата на Великобритания, която измести Османската империя от Палестина и на Съединените щати, западните страни и сателитните им държави. Така бе създаден Израел.