Страданието на палестинския народ продължава от десетки години. И той като останалите народи в района попадна под османско робство за 4 века, от 1517 г. до 1917 г., когато английският колониализъм измести Османската империя. Намеренията на Великобритания били готови. В Палестина ще бъде създадена еврейска държава, въпреки че тя не беше празна, а има своите палестинци, нито пък е английска собственост.

Наскоро Харвардският университет публикува статия от Джон Миршаймър, професор по политология в Чикагския университет и Стивън Уолт, професор по управление в Харвард. Статията е озаглавена “Израелското лоби и американската външна политика” и съдържа десетки страници, поне половината от които представляват бележки, документи, използвани от авторите, и други източници.

Когато се взираме в целите на ционисткото движение от 1897 г. и кои от тези цели са реализирани досега на Палестинска земя ще видим, че провала на ционисткия проект върху земята на Палестина е въпрос на време и, че краят на този проект наближава все с ускорение.
Ционисткото движение работи за създаването на еврейска държава в Палестина и за събиране на евреите от целия свят в тази държава, за да бъде тя напреднала крепост на западната цивилизация пред варварщината на Изтока /Ориента/. То успя да получи подкрепата на Великобритания, която измести Османската империя от Палестина и на Съединените щати, западните страни и сателитните им държави. Така бе създаден Израел.

По време на посещението си в Иран през февруари тази година лидерът на Хамас Халид Машал благодари на иранските лидери за оказаната от тях подкрепа по време на конфликта в ивицата Газа.

Това е доказателство за засилване на връзките между сунитската ислямистка група, която САЩ определя като терористична организация, и шиитския режим в Техеран.

Встъпление

За да разреши така наречения „еврейски въпрос”, сиреч справянето с реципрочните предизвикателства, каквито представляват преследванията от неевреите или антисемитизмът, от една страна, и привличането на неевреи или тяхното асимилиране, от друга страна,

в края на ХІХ век ционисткото движение се стреми да създаде една преобладаващо еврейска, макар и не хомогенна държава в Палестина (1).

         3) Криза в идентичността 
     Преориентацията на многобройните нискостатусни групи от арабските и ислямски народи към политическата алтернатива на ислямизма фактически се явява израз на загубата на доверие към различните политически идеологии - либерални, националистически и социалистически. Последните съзнателно или несъзнателно пренебрегват влиянието на религиозните учения и ценности в самосъзнанието на отделните нации.

Фундаменталистките партии, заедно с всички арабски национално-политически сили, единодушно приемат Израел за изкуствено създадена държава, която е едно от произведенията на западния колониализъм. Според възгледите на ислямските фундаменталисти, еврейската държава е един от остатъците на  колониалните огнища на напрежение, създадени от западния свят. Нейната задача е да запази западните интереси в Близкия изток и да проваля всеки опит за обединение на арабския свят с цел противодействието на западните планове за политическа и икономическа доминация в региона(1).

         Социалното положение на жената и нейната роля в политическия, обществен и икономически живот в арабските страни представлява един от най-важните дискусионни въпроси в арабските общества. В края на ХІХ и началото на ХХ век в Арабския свят се издигат лозунги, призоваващи към освобождение на арабската жена, предоставянето й на пълни политически, икономически и социални права и равноправие с мъжа.(1)

5 - Арабо - израелският конфликт

 
         През последните 50 години арабо - израелският конфликт слага своя траен отпечатък върху развитието на процесите в района на Близкия изток. Той оказва силно влияние върху развоя на обществено - политическия и икономически живот в повечето арабски страни.

В огромната научна литература, разглеждаща проблемите на ислямското възраждане, съществуват различни методологични подходи, които многостранно анализират това сложно явление. Американският ориенталист Бърнард Луис смята, че сегашното Ислямско възраждане е следствие от развитието на класическия принцип в исляма за единство между духовната и светската власт.

         Силното влияние на ислямската религия в арабските общества, като цяло, играе силна роля върху структурата на фундаменталистките организации . При тях членуват хора от почти всички социални групи и прослойки. Според редица социологически изследвания, по- голямата част от членовете и кадрите на фундаменталистките партии принадлежат, като цяло, към нисшите прослойки на средните слоеве, произлизащи от селото, малките градове или пренаселените бедни квартали (1).

     В съвременните ислямски общества са малко партиите, които отхвърлят напълно демокрацията. Тези партии не се ползват с широка подкрепа. По своя смисъл демокрацията е противоположна на диктатурата и никой не може да отрече, че всички се обявяват за демокрация, с нейния специфичен профил.