Държавите от Близкия изток
„Близкият изток“ няма една официална граница. В най-честото определение регионът обхваща държавите от Египет на запад до Иран на изток и от Турция на север до Арабския полуостров на юг.
Столици, езици и валути
| Държава | Столица | Официален език | Валута | Накратко |
|---|---|---|---|---|
| Бахрейн | Манама | арабски | бахрейнски динар | Островна държава в Персийския залив, свързана със Саудитска Арабия чрез мост. |
| Египет | Кайро | арабски | египетски паунд | Най-многолюдната арабска държава; контролира Суецкия канал. |
| Израел | Йерусалим* | иврит | нов израелски шекел | Създаден през 1948 г.; статутът на Йерусалим е международно оспорван. |
| Ирак | Багдад | арабски, кюрдски | иракски динар | Месопотамия — между реките Тигър и Ефрат; на север е Кюрдският автономен регион. |
| Иран | Техеран | персийски | ирански риал | Ислямска република от 1979 г.; най-голямата държава с шиитско мнозинство. |
| Йемен | Сана* | арабски | йеменски риал | Разположен на юг от Арабския полуостров; от 2014 г. в гражданска война. |
| Йордания | Аман | арабски | йордански динар | Хашемитско кралство; приема голям брой бежанци от съседните страни. |
| Катар | Доха | арабски | катарски риал | Сред най-големите износители на втечнен природен газ. |
| Кипър | Никозия | гръцки, турски | евро | Член на ЕС; северната част на острова е извън контрола на правителството от 1974 г. |
| Кувейт | Кувейт | арабски | кувейтски динар | Нахлуването на Ирак през 1990 г. води до Войната в Залива. |
| Ливан | Бейрут | арабски | ливанска лира | Политическа система, разпределяща властта между религиозните общности. |
| Обединени арабски емирства | Абу Даби | арабски | дирхам на ОАЕ | Федерация от седем емирства, сред които Абу Даби и Дубай. |
| Оман | Маскат | арабски | омански риал | Контролира южния бряг на Ормузкия проток. |
| Палестина | Рамала* | арабски | шекел / йордански динар | Западният бряг и ивицата Газа; признавана от голяма част от държавите в ООН. |
| Саудитска Арабия | Рияд | арабски | саудитски риал | Заема по-голямата част от Арабския полуостров; там са Мека и Медина. |
| Сирия | Дамаск | арабски | сирийска лира | От 2011 г. преживява гражданска война; режимът на Асад пада през декември 2024 г. |
| Турция | Анкара | турски | турска лира | Мост между Европа и Азия; контролира проливите Босфор и Дарданели. |
* Израел обявява Йерусалим за своя столица, но повечето държави поддържат посолствата си в Тел Авив. Рамала е административният център на Палестинската власт. В Йемен международно признатото правителство работи от Аден, а Сана се контролира от движението на хусите.
Подрегиони
Левант
Сирия, Ливан, Израел, Палестина и Йордания — източното крайбрежие на Средиземно море.
Персийски залив
Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, ОАЕ и Оман — членовете на Съвета за сътрудничество в Залива; плюс Ирак и Иран.
Анатолия и Иранското плато
Турция и Иран — двете големи неарабски държави в региона.
Широкото понятие „Близкият изток и Северна Африка“
В международните организации често се използва съкращението MENA (Middle East and North Africa). Към него се добавят Либия, Тунис, Алжир, Мароко, а понякога и Судан. Някои автори включват и Афганистан и Пакистан в т.нар. „Голям Близък изток“.